Има хора, на които този въпрос не само че няма да се стори странен, а и ще отговорят на него утвърдително. Става дума разбира се за привържениците на т.н. автoхтонна теория за произхода на българите.

Нека първо за прегледност да повторя накратко какви са основните твърдения на автохтониците и каква е разликата им с официалната история за създаването на българската държава.

Според официално приетата засега история  през 7 в. Византийската империя, отразявайки заплахата от перси и араби на юг и югоизток, до известна степен отслабва контрола си върху  северните провинции на Балканския полуостров. Териториите на юг от р.Дунав по това време вече са били претърпели няколко варварски нашествия, при които част от пришълците се е заселвала тук, в резултат на което се е образувала смес от разнородно по произход насление. Това население може би е използвало заварената и добре развита трако-елинска и отчасти романска материална култура, макар че делът на говорещите тракийски и латински език сред него е бил неголям и постепенно е намалявал, а основен търговски и административен език през 7 в. вероятно вече е бил гръцкият. През 6 и 7 в. чести и големи набези на юг от Дунав са се извършвали от племената на славяните, при което част от тях се е заселвала в земите на Империята. През 5 и 6 в. нападения срещу Империята извършват и племената на протобългарите, а след разпада на Велика България след средата на 7 в. един от синовете на създателя й преминава Дунав с част от армията си и успява да нанесе поражение на Византия; императорът сключва с него договор, при което на протобългарите се дава територия на север от Стара планина, в земите на бившата римска провинция Мизия,  по това време населена предимно със славяни и гръкоезично византийско население, и им се признава статут на федерати на Империята. Това е така да се каже първото дипломатическо признаване на Първата Българска държава, чийто приемник се явява днешна България. През следващите векове общият език на новата държава се развива на основата на славянския.

 Произходът на протобългарите и до днес е спорен; всъщност биха могли да се водят спорове и за всяко отделно твърдение в горния текст, но нито един от тези отделни спорове не е приоритетен обект на автохтонизма, тъй  като той отхвърля тази част от официалната история изцяло.

Според по-умерените виждания на автохтониците ( най-крайните от тях са слели ин и ян, за тях целият Стар Свят от Китайската стена до Стоунхендж и от скитските могили до Голямата пирамида си е все България ), та според по-умерените виждания протобългарите не са идвали отникъде, във всеки случай не и от и във някакви територии, които да не са били открай време български. Протобългари всъщност няма и не е имало, българската държава е основана от траките, които от един момент нататък са започнали да се самонаричат или да бъдат наричани българи.
Това поставя въпроса защо тогава българският език принадлежи към славянската група езици, но автохтониците имат отговора – славянска група езици няма, така наречените славянски езици произлизат от един и същ език, който не е никой друг освен тракийският, така че би трябвало да се наричат тракийска или българска група езици.
Не е трудно да се види, че за да е вярна тази теория, трябва да се зачеркнат поне две етнически групи – протобългарите и славяните (всъщност са доста повече, ако следваме всички автохтонистки твърдения, но за по-лесно нека се спрем само на тях).
Автохтонистите казват – да, така е, нужно е да се зачеркнат, но няма смисъл да страдате за тях, тъй като и без това никога не ги е имало.

 В този пост (или постове, ако реша да напиша други), няма да се опитвам да търся или намирам славяни и протобългари, а ще говоря предимно за езиците.

Говоримите езици са на разположение на всеки, който иска да ги чуе и много често само от тяхното внимателно слушане или четене могат да се направят изводи, за които не е нужна някаква специална подготовка.

И  така.

В края на 7 в. имаме българска държава на Балканския полуостров. Автохтониците може би ще кажат, че тя е създадена много по-рано и в случая няма да споря с тях – дори и да е създадена по-рано, тъй или иначе в края на 7 в. я има.

Във втората половина на 9 в. доста на север от земите на България, на брега на езерото Илмен, на територията на днешния Северозападен  федерален окръг на Руската федерация възниква сравнително малкото Новгородско княжество. Князът на тази държавица според най-широко възприетата сега версия е бил варяг, т.е. човек с нормански произход, а според друга – и в Русия е имало и има автохтоници – е бил славянин ( по българските автохтоници в такъв случай трябва да е бил трак или с други думи българин ).
Но аз както няма да търся славяни и прабългари, така няма да търся и варязи, тъй че нека засега да оставим произхода му. Един от дружинниците на този княз или пък негов родственик, регент на младия му наследник, в края на 9 в. тръгва на поход на югоизток и превзема Киев, град намиращ се на търговските пътища водещи към гръцките колонии и Константинопол. Този регент основава в Киев княжество, което в началото на 10 в. е заето от порасналия междувременно наследник на новгородския княз. След смъртта на този нов киевски княз известно време практически управлява неговата съпруга, която според едни източници и тълкувания е славянка, според други варяжка, а според трети – българка. Тъй или иначе, техният син и наследник на свой ред пораснал и поел княжеството, а неговият пък син в края на 10 в. въвел християнството като официална религия в разрасналата се междувременно държава.

 От покръстената вече българска държава на Балканите (според автохтониците това се е случило много по-рано от официално известния период на покръстване през 9 в.) в Киевската Рус е бил възприет като литургичен език т.н. старославянски, който е по произход южнославянски и вероятно към края на 9-ти - началото на 10 в. вече е бил основният говорим език в Първото българско царство; ето защо има основания той да се нарича не старославянски, а просто старобългарски, с което аз лично от все сърце съм съгласен.

Т.е. от края на 10 и началото на 11 в. в Киевската Рус е започнал да се употребява един език, който можем да наречем старобългарски, независимо дали сме автохтоници или не.

Този език може би е бил близък до езика, на който е говорила основната част от населението на тази държава – в такъв случай  по автохтониците  земите между Киев и Новгород, в които може няколко пъти да се нанесе територията на днешна България, трябва да са били заселени предимно от тракоезични, с други думи българоезичи народи, – или пък е бил наложен административно и чрез религията, като постепенно се е утвърдил като официален.
При втория вариант населението на Киевската Рус би трябвало да е било населено с народностни групи и народи, за които този език да е бил чужд. Т.е. там да е нямало или почти да е нямало траки/българи по автохтониците, или славяни по терминологията  на официалната наука (според автхтониците, нека напомня, славяни и без това няма изобщо никъде).

Който и от тези два варианта да приемем, те и двата общо взето устройват автохтониците, макар и в различна степен.

За да е вярна теорията им обаче, е необходимо е и още нещо – езикът, дошъл като литургичен и административен през 10/11 в, в Киевската Рус, трябва да е същият или почти същият като държавният език на българската държава на Балканите още от началото на съществуването й.

Както казах, това начало според някои от тях е много по-рано от 7 в., но те в никой случай няма да отрекат, че през 7/8 в. тази държава тъй или инак е съществувала.

И това, което искам да кажа сега, е: държавният език на българската държава през 7/8 в., езикът на царския дворец и свита, на военните, религиозни  и административни съвети, на военната и  вероятно на поземлената аристокрация, езикът на военните дружини и на редовно призоваваната войска, т.е. езикът на тези, които са управлявали държавата или ако щете националният елит, както му викат сега, та техният език е бил съвсем различен от този език, който през 10/11 в. е отишъл в Киевската Рус; бил е съвсем различен и от различна езикова група от езиците, които сега се наричат славянски.

Обаче преобладаващият език, на който се е говорело през 9/10 в.  в царската дружина, сред военните първенци, старейшините и вероятно сред по-голямата част от административно подчиненото население на Киевската Рус е бил от така наречените днес славянски езици, разбира се в един или повече архаични свои варианти.

Ако тези твърдения са верни, то следва, че:

1.Управляващата и военна прослойка ( или най-малкото нейният връх ) в България от 7/9 в. не се е състояла от славяноговорящи – нещо, което впрочем твърди и официалната наука;

2. В първите векове от съществуването на Киевската Рус славяноговорящите са преобладавали  сред управляващата и военна прослойка и/или пък  сред  поданиците на нейните княжества;

3. Тези два езика – на управляващите в България през 7/9 в. и на управляващите и/или населението в Киевската Рус от края на 9 в. нататък са съвсем различни един от друг и принадлежат към различни езикови групи.

 А сега нека да обясня защо мисля така.

 Първият княз на Новгород, за който стана дума по-нагоре, се е казвал Рюрик. Има спорове дали дали е бил варяг или славянин; спори се дори дали е съществувал наистина, но това в случая не ни интересува. Неговият син (или нечий друг син, ако Рюрик не е съществувал), се е наричал Игор и в началото на 10 в. е поел Киевското княжество. За Игор няма как да кажем, че не е съществувал, тъй като се споменава в различни, вкл. и неруски източници. Предшественикът на Игор – оня приближен на Рюрик (или пък на някого другиго), който преди това превзел Киев, се е наричал Олег. Жената на Игор, за която има спорове дали е била славянка, българка или от варягите, е останала в историята като Олга. За нея знаем, че е била покръстена вече като възрастна с името Елена; възможно е Игор, варяг по произход, да е променил името й така, че да прилича на норманско. Но аз обещах, че няма да търся варяги и славяни.
Синът на Олга и Игор, и бъдещ киевски княз, който цял живот си е останал езичник, е наречен от родителте си... Святослав.

 Така. За всяко от имената Рюрик, Олга, Олег, Игор, Асколд и Дир (последните двама са владетелите на Киев преди нашествието на Олег, отцепници от Рюриковата или нечия друга дружина) в руската литература и история има какви ли не разшифровки, които да докажат, че това са славянски, а не нормански имена.
Обаче уви, никой славяноговорящ не може да ги разбере. И изведнаж един владетел от род, чиито имена не означават нищо за славяноговорящите, решава да нарече наследника си Святослав (казвам решава, тъй като майката едва ли е имала думата в случая). Името Святослав е разбираемо за всеки славяноговорящ, независимо от народността му, дори и днес. Попитайте който искате чех, поляк, украинец, българин или руснак – всеки ще разпознае двете думи, които го образуват. Дори хърватите и словенците, които викат на хляба „крух”, произнасят „свят” и „слава” по подобен на другите славяноговорящи начин.

 Имената са важно нещо, а още по-голямо значение им се е придавало в онези времена.
Повечето имена означават нещо.
Аз например знам какво означава моето име, макар че би трябвало някой да ми го каже или да го прочета, тъй като то не казва нищо на никой от двата езика, които имам за свои. Но то се е появило в рода ни не заради своето значение на гръцки, а защото прадядо ми се е родил през 1878 и са го кръстили с името на тогавашния руски император.
Но имената на владетелите са много по-важни от имената на обикновените хора и винаги се избират внимателно. Фердинанд І Български дава на своите синове имена, които липсват в историята на неговата династия, но говорят много на народа, който е дошъл да управлява: Борис и Кирил; Борис ІІІ  нарича своя престолонаследник Симеон – все тачени имена от българите. Едно от тези имена има гръцки произход, едно еврейски и едно не съвсем ясен и до днес; но и трите са носени от личности, оставали ярка следа в българската история. Подобни примери, разбира се, са безброй в историята.

 Но ако Фердинад идва да царува над народ с 1200-годишна (и поне 6-7000-годишна според автохтониците) история, то историята на народа, който е управлявал княз Игор, по онова време тепърва е започвала.
Та затова  и Игор е дал на сина си такова име, което да говори нещо на неговата военна дружина или пък на народа му, име, което да обединява владетеля с всички тях.
Святослав, синът на Игор, е нарекъл синовете си Ярополк, Олег и Владимир; Владимир Кръстител е нарекъл най-големия си син Вишеслав, който поел Новгородското княжество, а на киевския престол останал синът или племенникът на Владимир – Святополк Окаяни, кръстен като Петър; след него – Ярослав Мъдри, след него Изяслав, после Всеслав, Святослав, Всеволод, Святополк, Владимир, Мстислав, Ярополк, Вячеслав, Всеволод... едва с 24-ия велик киевски княз се връща отново името Игор ( което вече се е било разпространило и сред народа), а първият, който е получил за пръв път киевското княжество под макар и пославянчено гръцко име, е основателят на Москва Юрий Долгорукий.
Дадох пример само с Киев, но така е било и в другите княжества: при смоленските и черниговски князе име Давид се появява в края на 11 в. Всеки от тези князе е имал след покръстването на Русия и някакво кръщелно име, обикновено гръцко, но са управлявали под имена, които да бъдат понятни на славяноезичните им поданици. При образуването на Московското княжество вече има само гръцки и еврейски имена на князе: Юрий, Иван, Симеон, Дмитрий, Василий, Фьодор – народът вече познава християнските светии и имената им означават нещо за него.

 С една дума, първите князе на Киевската Рус са давали на наследниците си имена, които биха могли да бъдат разбрани от всеки славяноезичен човек дори и в наши дни, включително и от жителите на съвременна България.

 Сега да се върнем отново в България от 7 в. Известно е, че към края на този век българският владетел се е наричал Аспарух, или според различните варианти Исперих или Есперих, Есперах, Испор, Аспар-хрук и т.н. Какво означава името Аспарух? Попитайте който искате славяноезичен човек и едва ли ще получите отговор. Никой славяноезичен не би разбрал името Аспарух, нито пък Аспар-хрук. Това име е разпространено в България, но ако попитате някого, който се нарича така, какво означава името му, той също няма да може да ви каже. Това име, разбира се, му говори много  –  той би могъл да ви отговори ( стига да не е автохтонист или фен на Румънеца и Енчев ), че са го кръстили на владетеля на един горд и свободолюбив народ, който с меча си е успял да откъсне за своите потомци земя, върху която и до днес живеем. В тоя смисъл това е  чудесно име, което с гордост може да носи един българин, но какво означава?

Нямаме отговор, или по-скоро, нямаме единен отговор. Едни смятат, че значението е „светъл” или „бял конник”  - много добре, но на какъв език? Тракийски, т.е. български, с други думи езика, който в една или друга степен променен говорят всички тъй наречни тъй наречени славяни?

Могат да се видят и такива преводи на името, цитирам потребителката liliyanaandreeva:

 „АСПАРУХ = АСПА - РУХ = 1348 КВ.КМ - ПЛОЩ НА КАЛЕНДАРЕН ГРАД
А = 1 = Адин - на руски език
С = 3 = З = Три
П = 4 = Берил - хим.ел. №4
А = 8 = Ахт - на немски език
Р - раум - площ - пространсктво
У
Х - РУХО = РУНО = КОЖА = ПЛОЩ - повърхност- пространство”

Не отричам, че е интересно, обаче защо в Русия, Чехия, Полша, България всеки обикновен човек веднага би разбрал кои думи съставят имената Святослав, Владимир, Всеволод и т.н. и без да ги преизчислява в мерки за повърхност?

 Ето едно обяснение за произхода на името Аспарух според sparotok:

„Антропонимът АСПАРУХ наистина съдържа елементът АСПА-кон. На санскрит вариантът е АСУ, АСВА като първоначалното значение е бърз, бързак, движещ се бързо. Сродни думи на АСУ, АСВА и АСПА са тракийските теоними АСДУЛ, АСПИОС, ЕСВЕНИС ( и двата със значение ездач) а също и нашите глаголи ЯЗДЯ ( придвижвам се бързо),  ОАСВАМ СЕ, ОЯСВАМ СЕ,  – бързам. Да не забравяме и старобългарската СПЕХЪ – бързина.

 Окончанието РУК, РУХ наистина може да е свързано с авестийската дума раоча, санскритската руча- сияние, светлина... да не дабравяме и старобългарската луча- светлина, сияние. Във ведически санскрит както и в  тракийския ( древният български) и имало взаимозамяна на Р и Л. Санкритските глаголи рияти и лияти имат значение лея, в езикът на траките пък имаме залт и зард –злато ( Залд-апа, Зард-апа). От тази особеност може да се види, че в далечното минало нашата дума луча –лъч, сияние може да е звучала и като руча, рука- сияние, лъч.

 Аспарух, имащ варианти Еспор, Есперих означава светъл конник. Семантично името му има същата постройка като епитетът на тракийският конник Вед Еспис – виден, светъл ездач, т.е. може да се каже, че името на нашият древен владетел е тракийско, все пак няма докуметирани скитски теоними, или антропоними съдържащи елемент асп, азд, есп”

 

Много подробно и прегледно, но не бих могъл да кажа дали е вярно.
Нямам понятие от санскрит, авестийски, както и от тракийски.
Знам доста добре, до степен да мога да мисля на тях,  само два съвременни славянски езика и назнайвам трети. Но защо тогава разбирам веднага, без никакви антропоними и теоними имената Святослав, Всеволод и Владимир, а за такива като Ярослав и Вячеслав ми е необходимо малко да си помисля или да направя съвсем бърза справка в речниците (пак славянски), обаче абсолютно не разбирам името Аспарух и  трябва да ми бъде преведено (както на мен, така и на всеки мой сънародник) през авестийски и санскрит, за да си го обясня? Нали днес живеем в самата люлка на тракийския език, който пък език  не е нищо друго освен български, който пък от своя страна е праезикът на всички тъй наречени славяни?

 Но все пак нека не правим генерални изводи само и единствено от името на Аспарух. Добре, наследникът на Аспарух се е казвал Тервел. Също славно име в българската история, обаче какво означава? На кого и какво е искал да каже  Аспарух, кръщавайки така своя наследник? Но може би Тервел се е бил родил още преди създаването на държавата и вече си е имал името? Да речем, че е така. Синът на Тервел обаче се казва Телериг, а между управлението на баща и син минават бързотечните царувания на владетели с имена Кормесий ( вероятно окончанието на името е дошло от западните източници, тъй като е известен само от тях), Севар, Кормисош, Винех, Телец, Савин, Умор, Токту, Паган.

Защо Тервел е дал на сина си име като Телериг – Телериг със сигурност се е родил след създаването на българската държава?
Какво е трябвало да говори то на жителите на държавата, които трябва уж да са били траки, т.е. българи, т.е. говорещи праезика на сегашните т.н. славяни?
Какво означава Телериг на „славянски”, който е всъщност тракийски, а пък той български?
Кой човек от която и да е от сегашните славяноезични държави, включително и България, би го разбрал?
От всички останали имена между Тервел и Телериг само Умор и Телец звучат като значещи нещо на „славянски”, но не е много за вярване, че някой би дал подобни имена в това им значение на децата си: хайде за Телец както и да е, ама Умор пък е съвсем прекалено.
Но какво значи на „славянски” - тракийски-български Кормисош? Какво значи Токту?

По времето на Крум, твърдят казионните историци-предатели, с консолидирането на държавата славяните все повече започват да бъдат приобщавани към властта и – гледай ти! – Крум Страшни нарича един от синовете си Будим, име, което като че е  разбираемо за славяноезичния човек, ако се приеме, че представлява редуцирана форма – будещ или бдящ над мира, или над света. Този син не е пряк престолонаследник, но все пак Крум трябва да си е давал сметка, че има съвсем реална вероятност на българския престол да седне един човек носещ име, което би могло да се възприеме от славяноезичните като "тяхно".
Лично според мен и синовете на Крумовия наследник Омуртаг са имали славянски имена, но тъй като този въпрос все още не е добре изяснен от историците, за по-лесно ще прескоча както тях, така и тяхното царуване.
Борис І  Покръстител, най-вероятно внук на Омуртаг, постъпва съвсем по соломоновски и дава на синовете си съответно три еврейски, но популярни във Византийската империя имена – Симеон, Яков, Гавриил, а на престолонаследника си – славянското Владимир. Трима принцове получават "християнски" имена и само един - име разбираемо за славяноезичните поданици, но затова пък този един е престолонаследникът.

Какво се е случило в България за двата века след Аспарух?
Ами случило се е това, което точно по същото време се е случвало в Киев.
Внукът на Рюрик – име, което не говори нищо на славяноезичните хора, получава името Святослав, което и в наши дни е разбираемо за всеки славяноезичен.
Внукът на Омуртаг – име, което също не говори нищо на славяноезичните хора, дава на своя престолонаследник името Владимир, което и в наши дни също е разбираемо за всеки славяноезичен.

Разликата е, че в България нямаме поредица от владетели със славянски имена след Покръстването. Но по време на самото Покръстване голяма част от населението вече е била съставена от християни; тя се е запазила дори и след гоненията на Омуртаг и Маламир. Християнските имена, популярни във Византийската империя, са били познати и са говорили нещо на хората в България.

Старите имена обаче ще се срещат все по-рядко – единствените български царе преди края на Първото царство, чиито имена предположително са протобългарски, са Борис ІІ и Пресиян ІІ. Някои от царете са известни с двойно „християнско” и славянско име – Гавриил Радомир, Иван Владислав.

 Другата разлика е, че непонятните за славяноезичните хора имена на владетели в България се запазват два века. Това се обяснява с факта, че протобългарите са дошли на Балканския полуостров с компактна и многобройна за онези времена армия, както и с изградена представа и модел за държавност и военно управление. Те едва ли са имали намерение да градят „братска дружба” и „обща държава” със завареното тук славяно- или каквото и да е езично население, както пишеше в старите читанки. Връзките им с остатъка от Велика България, поне в началото, все още не са били напълно прекъснати, те са пазили своите традиции и са искали да изградят само своя държава. Но прекъсването на притока от идващи от старите земи протобългари, обезкървяващите междуособици, натискът от страна на Византия и вероятно увеличаващият се брой на славяноезичното население постепенно са ги принудили да започнат да допускат и славяноезичните до управлението.

Можем да наречем имената на първите български владетели тракийски, но това няма да промени факта, че тези имена са неразбираеми за хората, които говорят славянски езици, включително и за съвременните българи. Не можем да не наречем имената на първите владетели на Киевската Рус славянски, тъй като те и днес са разбираеми за всички хора, които говорят славянски езици, включително и за съвременните българи. Днешният български език очевидно прилича на езика, чрез който са съставени имената на първите киевски князе, но е безполезен при разбиране значението на имената на първите владетели на България.

Имената на българските владетели от първите два века на съществуването на България са неразбираеми за хората, които днес говорят езици от славянската езикова група. Тези имена не са били давани, за да говорят нещо на тогавашното славяноезично население, тъй като българските владетели не са изпитвали особена нужда от неговото одобрение и поддръжка. Хората, носещи тези имена, изглежда са използвали език съвсем различен от този на завареното население, както и от езика, на който днес се говори в България, и най-вероятно са донесли имената си от крайволжските степи, върху коне със скитски стремена и под знаме от конска опашка.

 

Здравей! Много правилно си задаваш въпросите.
Наистина. Но! Огромно НО!
1. Защо не можеш да ми обясниш какво означава собственото ни етностно име "българи"? Този въпрос не го видях да си го задаваш. А без теза за произхода и етимологията на думата целия пост увисва. Разбира се - в моите очи.
Относно имената - Тервел е Тревелий в латинските източници, Омуртаг е Мортагон, Аспарух е най-малко популярното име - Есперерих не го видях да го цитираш. Това "рих " в края на името можеш да го видиш страшно разпространено по тези земи и преди тези векове. Или "рик"....Въпрос на прочит.
Пак казвам - правилно си задаваш въпросите. Но понятията ти не са изяснени.
Например каква е етимологията на "Славяни" - кога се появява и какво означава...
Не непременно факти - теза, но аргументирана с летописни текстове.
Има ги - обаче няма широк достъп до тях, а и преводите от латински и гръцки са доста манипулативни. Та там примерно ще прочетеш от съвременници на събития от пети век доста странни имена на така наречените "българи".
Най- стройната и необорена засега конструкция и обяснение на цялата галимация е "Римската теза за произхода на българското име" от Борислав Георгиев - Боцмана. Според нея името ни произлиза от служебното название на федератите - това обяснява многообразието и разнобоя на имената. И не само - обяснява , подпирайки се на един куп летописци цялата ни история до 14 век.
Много документи са скрити от широкато общественост - Например един Българоубиец е направил за току-що подчинения български народ и неговото "Особено битие" доста достойни дела - има негови документи, от които косите на макетата настръхват. Също така има документи, които ни показват, че примерно в 1420 година все още имаме император на българите, който в съюз с други европейски царе продължава войната против турците . Имаме императори на българи ,ромеи и власи - и до ден днешен поляците казват на италианците - "Власи". И забрави тази Византия - казвай и Източна Римска империя - по-добре е..

Какво се има предвид служебно име? Именно служба в империята - а когато си на служба, не е важно дали си циганин или латин , а имената могат да са всякакви - например Мундо - упоменат като магистър - милитум (генерал) на българите в Мизия - 5-ти век...
Също така питай някой грък за етимологията на гръцкото име - няма кой да ти каже...А в Нотиция дигнитатум от 4-ти век името граеци, гърци е служебно име на преводачите в римската империя...Та така...

Привържениците на автохтонизма са по-интересни,да знайш като автомат "Калашников" са.

Briz.

Е, ами той Ладо свършил работата!

Намерих в Гуглето автохтонни теории...
Да, ама не съм от тези, Сашо. Автохтонците се занимават с етноси и изкарват "етноса българи" от първото маймунско стадо на Балканите...:/:/:/

Аз за етноси зума не съм обелила, освен ако не ми се наложи да спомена някоя общност... Пиша за НАЗВАНИЯ КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ В РЕЗУЛТАТ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ обстоятелства. Няма приижданки, отижданки на пълчища народ, няма изчезванки и претопяванки на пълчища народи.... Има обаче пПРОМЯНА НА ИДЕНТИТЕТ. Защото идентитетът е функция на мисленето и САМОопределянето. Битието определя съзнанието; промяната в битието /заради редица от гореизброените промени/ променя мисленето и самоопределянето. ПРоменя се идентичността на една общност... В социалната антропология например има формули, по които с точност до 50-60 г. може да се определи времето, в което е имало условия за ВЪЗНИКВАНЕ НА НАРОД...

Никакви "славянски морета" не са залели полуострова. Популациите са си същите, говорят близки езици, имат близки традиции ... Е, има и нашествия, и разселвания, но те не влияят нито върху езика на тези популации, нито пък върху тяхната култура...


Поздрави за теб, Сашо!

Специални поздрави и за Ладо. /Не случайно имаме един и същи линк в блогролите си, нали/

Автора като специалист в разчитане на "славянски" имена, ако обича да ми обясни значението на следните имена:

Станимир, Беломир, Веломир, Беримир, Десимир, Воемир, Зиткомир, Десимир, Пленимир

Поздрави
Пламен

Привет!
Определено не съм специалист в разчитане на славянски имена, дори не знаех, че имало и такава специалност. От друга страна обаче пък не съм и толкова тъп, че да мисля, че всяко име, което завършва на "-мир", е славянско (както и всяка фамилия, завършваща на "-ов", "-ев" и "-ски").
Но аз говорих конкретно за имената на киевските князе до Юрий Долгоруки и за българските владетели от 7/9 в. Сред тези имена не се среща нито едно от посочените от теб.

saradiva, lado, привет вам. Или на вас :)))))
Ще ви отговоря, но малко по-късно, защото ме е налегнала работа.

saradiva, не се опитвай да правиш партия с lado против мен, това са гръцки похвати:))))))

ладо,
Аз лично ти заявявам тук и то публично ,че и ти си крадец и боцман е крадец на идеи ,които предствавяте за свои и които нямат нищо общо с действителността и всичко написано може да се провери. Най-малкото в този блог ,който е под авторски права това е и престъпление,което и ти вършиш.
За коректност в случая ,за да разбере всеки ,че не само тук,в това си изказване, ти си недобросъвестен човек,ще посоча,че разбрах си използвал мой текст,мое произведение,поствано във форум история на абв,и си го публикувал тук,което е без да посочиш източник,което разбрах от един блог,което те прави недобросъвестен и е нарушение по правилата на този блог) ,отново не може да използваш недобросъвестността си или да имаш отново наглост да направиш това,като заблуждаваш отново читатели,че Борислав Георгиев - Боцмана в псевдо галимация наречена "Римската теза за произхода на българското име" бил доказал ,че името българи произлиза от служебното название на федератите .Няма подобно доказано нещо от него .
В момента същия Боцман отново извършва кражба,и ти участвуваш в това престъпление ,като твърдиш,че той бил доказал в т.нар. РТ, че името българи произлиза от служебното название на федератите и той го бил доказал в псевдочалгата си.Така както изплагиатсвана и първоначалната идея представена като негова,изплагиатствана от Керамисупулос че българите са охранители в бургоси,специалната войска използвана от ИРИ в пиргосите,бургосите на лимеса предтавена от него,че българите били граничарите на ИРИ,или недоказаното твърдение от РТ че българи = комита,като и двете и оригиналната идея и плагиата на боцман са недоказани,така и сега се крадат и прeдставят чужди ,в случая мои авторови неща за негови.
Само защото в колективното екстрасенско подсъзнание,радвам се е приета идеята ми,че федератите са българи,нещо което като автор съм доказал и лично на теб ти е известно тъй,като си участвувал в дискусиите ,от твотвоя страна ,това не е основание за поредната твоя злоупотреба.

Привет!
Разбира се, че не мога да обясня произхода на имената „България” и „българи”. Как да ги обясня, ако са на езика на Аспарух и Тервел? Както не разбирам имената на владетелите, така не разбирам и името на народа и държавата. Човек трябва да има много задълбочени познания по история, древни езици и сравнително езикознание дори само за да може да води смислен спор по въпроса за името „българи”, а аз ги нямам.

Аз говоря само за имена на владетели от едно ограничено историческо време и правя предположения за езика, който са говорили или не са говорили тези владетели и техните приближени. Само толкова. Където е възможно, изобщо съм избягвал да споменавам народи и етноси.

Имената Тревелий, Мортагон и Есперерих също не значат нищо на сегашния ни език. Ти разбираш ли какво означават? Аз не разбирам.
Окончанието „рих” естествено е било много разпространено заради вестготите: Аорих, Ариарих, Атанарих, Аларих... Аланските имена понякога също имат такова окончание. Но ето за Аларих І например знаем, че името му означава „силен вожд” или „силен крал” на старогермански. Какво означава Есперерих и на какъв език?

За наличието на някаква херметична история, съвсем различна от познатата, нищо не мога да кажа. Но българският император от началото на 15 в. не е част от нея, това е Константин ІІ Асен, чието име никой от никого не крие, пък и едва ли е възможно, тъй като е споменат в много документи и сравнително често се откриват и нови.

За Византия имаш право, но по времената, за които говоря, Западна Римска империя вече е нямало.

Договорът, който е успял да си извоюва Аспарух, е отразявал моментното състояние на нещата. Вероятно нито българите и техните владетели са смятали да си останат само федерати на Империята, нито пък византийците са си правили такива илюзии, затова и при всеки удобен случай са се опитвали да ги изтикат отвъд Дунава.

Самите гърци не се наричат гърци обаче. Германците пък наричат себе си и страната си с име, различно от тези названия на другите езици освен немския.

Здравей!

Имената на българските владетели от 7/9 в. са неразбираеми на езика, който говорим сега.

Имената на първите киевски князе са разбираеми на езика, който говорим сега.

Затова смятам, че езикът, говорен в княжеския двор в Киев, е бил много близък до нашия съвременен език, а езикът, говорен в двора на българските владетели от посочения период, е бил съвсем различен от езика, който говорим сега.

Т.е. тези три езика не може да са от една и съща езикова група и трите. Един от тях е от друга група. Това е. Не настоявам за никакви славянски вълни, морета и океани.

Въпросът е интересен, ще го разнищваме...
Ама трябва и да се бачкааа

Поздрави!

Здравей! Самоназванието е важно нещо. Вземи унгарците - модяр. Ун - гари, Хуни-гари, Бъл-гари, Бугари (съседите ни наричат така) А днешните гърци - те имат много, защото..
Та така - на кой език каза, че са имената ? Ми няма такъв език ! Бил си е архаичния вариант на днешния ! Защо очакваш,че има някакъв херметичен език, ненамерен досега и на който всичките имена биха добили смисъл? Че то си има доста свестни лингвистични и семантични разработки - и съвсем стойностно се обясняват. Пък не вярваш в херметична история...Тя - историята ни е написана . Само да има кой да чете. Да вметна - крият ли се днес междудържавни документи? Крият се ! Как скриха от международната общественост,че десетки години американците са съхранявали ядрени заряда на японска територия!?
Е, това изкочи, а колко други няма?
Та и в онези времена не всичко е било наричано с истинските им имена.
Но все пак - Латински извори за българската история - ЛИБИ и гръцки - ГИБИ - издания на БАН.
Отвратителното е, че освен старите манипулации на текстовете , превода от латински и гръцки не навсякъде е коректен - а това би трябвало да са българи...

Би ли коментирал присъствието на личното име Рюрик в Галия, на Олган в Стара Македония, Аскен ( Стар аскен) в Тракия?

Препоръчвам

В. Георгиев, Траките и техният език
A.Holder, Altkelischer Sprachschatz

Ако си набавиш книгите ще намериш и други 'скандинавски' имена като Дереи:)

Между другото, в коя скандинавска хроника е споменат германския етноним Рус?

Привет!
Не съм казал на кой език са. Тъкмо това не знам.
Може би това е архаичният ни език. Може би. Но някак не вярвам. Не става въпрос за 1-2 имена, а за повече от дузина, и то имена на владетели. При положение че нито едно от тях не е разбираемо на сегашния ни език, тоя архаичен език ще трябва да е бил хептен архаичен. Дотам архаичен, че направо различен.
Има разработки, вярно е, дори съм чел някои. Тъкмо там е проблемът. Няма нужда човек да е специалист, за да разбере имената на киевските князе след Игор. А за да разбере имената на българските ханове, трябва да се довери на специалисти. И то някои от тях ги обясняват по начин, по който дори имената на императорите на ацтеките биха могли да се обърнат на български.

Привет!
Всичко това има ли нещо общо с факта, че разбирам кои са думите в името Святослав (Ярополк, Владимир, Святополк, Ярослав...), а не разбирам коя или кои са думите в името Аспарух (Тервел, Севар, Кормисош, Винех...)?

Aми обяснението е много просто славяните също са траки, тоест траки, славяни са просто термини, с които чуждите народи наричат едни и същи племенни групи.
Между впрочем сам оборваш собствената си теория. Ако не можеш да разбереш имената на първите български владетели, защото били на някакъв си "прабългарски" език, как тогава разбираш имената на владетелите Симеон, Петър, Иван- нали това не означава нищо на български и т.н.

VA8PdI <a href="http://djskninkrbyb.com/">djskninkrbyb</a>, [url=http://xdyuvtahlmwz.com/]xdyuvtahlmwz[/url], [link=http://qadmdhfjpeju.com/]qadmdhfjpeju[/link], http://dnfmhdtqvchi.com/

nZU8yJ <a href="http://gkcbbvxuzbzd.com/">gkcbbvxuzbzd</a>, [url=http://pspqaqouhjat.com/]pspqaqouhjat[/url], [link=http://qxcrnvuyaimk.com/]qxcrnvuyaimk[/link], http://boccpqkamxun.com/