Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2015 01:57 - Нашата американска мечта
Автор: darktales Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1700 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 09.09.2015 03:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Някога, вече преди четвърт век, неколцина от най-добрите ми приятели и колеги усилено се подготвяха за емиграция в САЩ. Ходеха на приравнителни изпити, събираха визи и живееха с мисълта, че ще напуснат България. В рамките на около две-три години те един по един успяха да го сторят, преминаха през първоначалните трудности на живота в чужбина и вече отдавна работят като лекари там. С тях имахме нещо като приятелски и арт кръг още от студентските години, който със заминаването им до голяма степен се разпадна.

По онова време аз вече бях женен и двамата със съпругата ми някак никога не сме мислили сериозно да напускаме България. Тогава имахме едно малко дете и възрастни родители, но причината не беше само в тях. Може би сме вярвали, че нещата в България ще се нормализират. А впрочем не е само това, тъй като доста отдавна разбрахме, че това няма да се случи, поне не и по наше време. Просто някои хора приемат идеята за емиграция по-трудно от други.

Тъй или инак, стана така, че нашата американска мечта (доколкото въобще сме имали такава) се сбъдна по най-добрия начин, за който би могъл да си мечтае един родител и същото онова дете сега за пръв път ни „доведе” в САЩ.

Точно преди четири години писах за заминаването му, поемайки и задължението, макар и неизказано директно,  един ден да представя и равносметката. Да си призная, тогава малко си позволих да подразня съдбата с няколко хубави думи за неговите способности и перспективи, впрочем напълно отговарящи на истината. Днес спокойно мога да кажа, че резултатът не само ги потвърди, а и задмина.

 

И тъй, нашето момче завърши  математика и компютърни науки в Харвард с най-високата степен на академични почести – summa cum laude – до която стигат не повече от 5% от целия многохиляден випуск.


image

 

Беше приет  още в трети курс с първия избор на Фи Бета Капа, в който влизат 24 души от випуска.

Спечели присъжданата на 70 дипломни работи Hoopes prize по препоръка на своя професор Салил Вадан, който пък ни каза в личен разговор, че за него е било късмет да има такъв студент.

И също стипендията Herchel Smith, с която пък ще отиде за магистратура в Кеймбридж, след което ще се върне за докторат пак в Бостън, но този път вече в Масачузетския технологичен, който е дефолтното място за областта, която си е избрал.

С една дума, поревах си малко, #username, и ми се иска да покажа още една картинка, този път от старото родово огнище с.Енина:


image

 

Антон е наш прачичо, а неговият баща Теньо е нещо като патриархът, от който тръгват три големи клона на рода ни, отделил се от друг голям енински род в началото на 19 в. Било е непосредствено след чумавите и кърджалийски времена, когато животът малко по малко е почнал да се възстановява. Той е бил сред онези, които са се захванали да изграждат нова църква и училище на мястото на изгорените и е ходил на няколко пъти до Русия и Молдова, тръгвайки с общи, спечелени с кървава пот пари, и връщайки се с по няколко книжчици, пазени като най-скъпо съкровище. В Енина винаги сме събирали и преписвали книги, наслучайно и Апостолът се намери тук, в изгаряната на няколко пъти стара църква – нечия ръка го е скрила грижливо в стените преди поредния палеж, тъй че и ние самите сме забравили, че е там. Спи спокойно, дядо Теньо, онова пламъче, дето си го крил в дланите си преди 200 години, още свети!

 

Но да се върнем пак на нашия младеж, постигнал тъй впечатляващи успехи (извинявам се за хвалебствията, но все пак това е факт), и то в една от най-перспективните области на науката, която ще тласка напред технологиите през следващите години. И ако преминем от частното към общото, тъй да се каже - да не си помислите, че това означава нещо за България, защото нищо не означава. Ако не вярвате, питайте някой от комисията по наука и образование в Парламента – дали знае имената на неколцината българчета, които всяка година завършват десятката и петицата на най-добрите университети. Някои страни от Третия свят държат под отчет всеки такъв свой младеж. Помагат на такива студенти по най-различни начини и още от първи-втори курс ги развеждат по дипломатически приеми и срещи. Те знаят, че тези хора са един вид национален капитал. Дори да оставим настрани научната им квалификация -  те учат, живеят и спортуват с бъдещи сенатори, управители на банки, администратори в ООН, мултимилионери, с една дума, с хората, които утре ще движат света. Приемат дипломите си от ръката на нобелисти. Един все още невъзрастен бивш възпитаник на Харвард на тазгодишните тържества дари на факултета си 300 млн. долара. А в общежитието на сина ни академичният старейшина, тъй нареченият мастър, беше Дъглас Мелтън – човекът, който в близките години може би ще предизвика революция в контрола на диабета. Мастърът е човек, който живее в една сграда със студентите и се познава с всички тях. За среда от такова ниво говорим. Ти можеш да не познаваш някой конкретен човек, но твой познат ще познава някого, който го познава. Тези хора  след време ще могат с един телефонен разговор да направят в някои случаи за страната си повече, отколкото многолюдна делегация от кой-беше-този. Питайте  някой от генетичните антикомунисти и биографични десни, които много обичат да приказват за национален елит, как го виждат този национален елит в перспектива и от къде ще се вземе. Те ли ще го създават, с асоциираните курсове, на които пращат бъдещите сладкопойни папагалчета и умели попълвачи на формуляри в три екземпляра, за да могат да си пишат после в сивито „бизнесадминистрация от Колумбийския университет”. Ми не , Колумбийският университет за теб пет пари не дава. Тези курсове не са направени, за да ти дават пари, а напротив, за да взимат. Лошото е, че това обиконовено са пари взети пак от нас, с които вместо петдесет папагалчета би могло да се изпрати едно способно българче, за да получи истинско образование.

А всъщност какво да си развалям настроението с тези смотаняци. Нека да си броят и харчат мръсните гербаджийски сребърници, а националният елит, види се, ще преминава през училището за „надарени” в Горна Баня, впрочем пак за наша сметка. Причината, поради която политиците не искат да използват способните българчета за доброто на държавата е ясна – те са заплаха за сивата посредственост, безидейност и незначителност. Тези деца не са се почувствали като множество, като група с голям потенциал, а политиците от всички цветове все пак са единна във въпросите за оцеляването си група. На тях умници не им трябват. Миналата година се опитаха да ликвидират ранните математически паралелки и вероятно пак ще се опитат. Всички трябва да са равни, освен тия от „лицея за надарени”, разбира се.

 

На, казах няма да си развалям настроението и пак почнах.

Ето за финал няколко снимки.

 

Това е Елиът Хаус, едно от 12те общежития, в които живеят студентите на Харвард и в която нашият прекара тези години:


image

image

image


 Първият програмируем компютър е изложен в един от учебните корпуси. Джон Атанасoff not detected:

image

image

 
И щастливите копродуценти с двете си най-добри произведения:

image

 

 А при внимателно вслушване на клипчето се чува как рева и подсмърчам, хехехе.

 

 

 

 

 






Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Браво! На детето и на Вас! Поздрави!
10.09.2015 20:58
Браво! На детето и на Вас! Поздрави!
цитирай
2. darktales - Благодаря! Ние няма да се отпуск...
11.09.2015 15:23
Благодаря! Ние няма да се отпускаме, трябва да изгледаме още един :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: darktales
Категория: Политика
Прочетен: 353740
Постинги: 85
Коментари: 452
Гласове: 1377
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930