Прочетен: 10552 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2010 01:04
По-възрастните сигурно си спомнят, че секретността беше един от най-разпространените фетиши на соцепохата. Всеобщият респект към разни „специални” служби достигаше почти комични от днешна гледна точка размери. Могат да се разказват много истории и да се четат цели книги със спомени, но няма как да се предаде усещането за онази специфична атмосфера на времето – време, в което позоваването на всевъзможни „специални” влизаше в употреба дори при най-глупави и битови ситуации.
Срещат се двама бивши съученици. „Как си, къде работиш?”, пита единият. Другият прави многозначителна физиономия и се усмихва с малко тъжна и уморена усмивка. Гласът му обаче е сериозен: „А, нищо особено. Така, една служба”. Първият изведнаж губи желание да разпитва повече, но го оглежда крадешком – и наистина не вижда нищо особено: обикновен костюм и „дипломатическо” куфарче от пластмасова кожа с рамка от гаден метал. С една дума, изглежда като всеки трети на улицата. Но пък, от друга страна, как да изглежда един от „специалните”? Черната кожа, червеният пентаграм върху сърцето и маузерът на кръста са само спомен от славното минало на чрезвичайната майка на „специалните”. В победилия соц враговете вече не стрелят иззад ъгъла с отровни куршуми в гърба, и „специалните” изглеждат не по-различно от трудещите се, над чийто сън и делник бдят. Героизмът им е станал делови и спокоен. Двамата се разделят набързо – ситуацията не предразполага към задушевен разговор на чашка – но първият вече винаги ще има едно наум за някогашния си съученик. Едното наум ще остане, дори ако разбере по някакъв начин, че оня работи като счетоводител в завод за вентилатори, примерно. Вентилатори-вентилатори, ама… А междувременно, другият не само че не е „специален”, а дори може и изобщо да не е имал намерение да се представя за такъв. Може би първият просто е изтълкувал погрешно умишлените му или неволни сигнали.
Подобни случки бяха ежедневие. Тъй като от малък пътувах сам по влаковете, много често съм наблюдавал как затворените за по няколко часа в едно купе хора започват разговор, постепенно преминаващ в спор. Конкретната тема на спора можеше да е каква ли не, от футбол и автомобили до диетично хранене, но почти винаги се случваше някой да извади „специален” довод, превръщайки статуса ( неподлежащ на доказване ) в аргумент, тъй да се каже. „Аз съм служил в секретно поделение и…”, „…знам неща, които не всеки…”, „…познавам хора, които…”, „бил съм в Съюза и там...”, „нашият завод има специално производство, където...”, и т.н., всичко това изричано с оня многозначителен вид, предназначен да сложи точка на спора. Много пъти съм се чудил как така някой може да споделя почти държавни тайни в присъствието на още пет-шест случайни спътници и едно очилато хлапе с книга в ръце, което се прави, че не слуша разговора им; много пъти ми се е искало другите да му кажат: ти просто лъжеш и се изхвърляш, тъй че си затваряй устата - но това, разбира се, никога не се случваше. Който имаше смелостта, или глупостта, или наглостта да се позове на „специалните”, никога не срещаше възражения. Дори и да беше почти – но само почти – сигурно, че лъготи като за световно. Никой не го знаеше какъв е; можеше просто да провокира другите да издрънкат нещо. Опитните хора бяха наясно, че някой може да изглежда като галфон и наистина да е галфон, но въпреки това да е от „специалните”.
С една дума, респектът пред „специалните” стигаше до крайната си степен, граничеща с парадокс: никой не смееше да каже дума напреки дори на обикновен, банален нагляр, който явно злоупотребява с името им.
С идването на демокрацията подобни случки и ситуации излязоха от махленско-влаковия си ареал: купето втора класа и ресторантският салон една звезда се разшириха и наместиха в размерите на държавата. Вадеха се и се криеха досиета и списъци, разни хора – в диапазона от истински потомци на чрезвичайната прамайка до освидетелствани луди - нижеха и още нижат книга след книга със смайващи разкрития или тежки недомлъвки, вихреха се скандали в службите, свързани с бивши и настоящи „специални”… И най-често всичко завършва по един и същ начин: изтъпанчва се някой пореден „специален”, прави многозначителна физиономия и след като даде да се разбере, че „знае неща, които не всеки…”, обикновено не казва нищо. Друг „специален” се изтъпанчва по същия повод, прави многозначителна физиономия и заявява или намеква нещо, което няма никакво намерение да доказва, тъй като това са „неща, които не всеки…”. Трети „специален”… и тъй нататък, никога не им омръзва.
Веселата зимна кадрова вихрушка в ГЕРБ малко неочаквано, но закономерно изхвърли в студената атмосфера един „специален”, който като че се е амбицирал да удари в земята всички досегашни. От интервютата на Кольо Парамов лъха здраво на претъпкано купе втора класа и като че даже се долавя дискретен букет от мастика, гроздова и светло пиво от РСВ ресторанта, където спътниците са ударили по едно-две за отскок: достатъчно за преодоляване на страха от двусмислени разговори, но прекалено малко за издаване на съкровени тайни. Съвсем логично, Парамов сколасва да покрие всички нормативи за изява на „специален” – толкова много, колкото не би успял да изпълни обикновен влаков галфон през целия път от Бургас до София. Няма нищо чудно, тъй като Парамов все пак си е истински, а не фалшив или съмнителен „специален”. Той:
1. Споделя мъката си, че го изкарват „враг на народа” заради стажа му в ДС.
2. Взел е участие във велики дела, за които говори с недомлъвки и с жаргона на „специалните” - „разработка”, „една среща”, „едни специални разговори”:
„...Аз съм човекът, който на практика подготви основните документи, които бяха дадени на Костов в края на юни 1996 година. Бившият министър на труда Векил Ванов лично му ги занесе. Разработката беше моя и с тази разработка под мишница Иван Костов замина за Америка на една среща, и тогава се разбра, че той ще бъде подготвеният дубъл на следващия министър-председател. Луканов в началото на юни, 2 или 3 юни, точно ще уточня кога беше, ми поръча изрично това да го направя и аз подготвих тези документи. Луканов замина за Гърция... да води едни специални разговори и тогава му бяха дадени документите”.
3. Работи за идеята ( която, както си му е редът, не става много ясно каква е ) в сложна обстановка, заобиколен от коварни врагове:
„Ситуацията е много сложна, напрегната е. Министър-председателят е принуден да работи в тежка обкръжаваща среда - политиката и пространството, доста нестабилна схема. В момента десните сили са доста разколебани. Отношението на Костов към правителството е много лошо. Костов се стреми да направи комплицирана атака през април, май, юни месец и да ликвидира авторитета на Борисов. Ние знаем абсолютно всичко за това и взехме много сериозни мерки, за да неутрализираме...”.
Защо му е на Парамов да се кахъри за съдбата на десните сили, също не е много ясно – може би намеква, че всички значими политически партии са продукт на ДС. А може би не. Тъй или иначе, не се чувства длъжен да дава разяснения по въпроса. Това е „нещо, което не всеки...”.
4. Обяснява настоящи и бъдещи явления в българската и европейска политическа действителност на жаргона на „специалните”, като дава да се разбере, че самите „специални” стоят зад всяко значимо събитие:
„Ситуацията около цялата тази работа Барозу да не е шеф на комисията от един месец сме ние. Влизаме с комунистически агент на висше ниво резидент в правителството като съветник - натрапеност, натрапеност, негатив, негатив, негатив”...
Тук за пореден път някак не всичко става ясно – Парамов също беше съветник на премиера, но изглежда няма предвид себе си. Или пък да? Ако говори за някой друг – всъщност по-нататък става ясно, че май има предвид Иван Костов, - защо не е посъветвал ББ да се отърве от тази подмолна змия? Ако го е посъветвал, защо ББ не е послушал съвета му, щом този сценарий заплашва управлението на ГЕРБ и бъдещето на самата ЕНП? Но това са въпроси от нормалната логика. „Специалните” си имат друга, своя логика – това са „неща, които не всеки...”. С тази логика може да се обясни и едно друго подмятане, което на пръв, а и на повторен поглед изглежда като нехаен идиотизъм:
„Водещ: С Бойко Борисов. Как се свързахте с него? Какво ви свърза - по икономическа линия, по линия на, така, общо минало?
К. Парамов: Не, вижте сега... Хора, които са работили в службата, в службите, те се разбират - дали с поглед, дали с информация, дали с база данни, дали с възможности.”
През соца ББ е работил в МВР, което си беше „служба”, но винаги категорично е отричал сътрудничество с по-„специалните”( друг е въпросът дали при неговата работа в онези времена е имало каквато и да е възможност и вариант за несътрудничество с тях ). ББ също така беше главен секретар на МВР през мандата на НДСВ, но Парамов не се главоболи да уточнява кой период има предвид с това „службата, службите” и най-малкото внася съмнения по въпроса, което изглежда леко странно, тъй като от друга страна твърди, че запазва лоялността си към ББ. Но това са „неща, които не всеки...”. „Специалните” не са длъжни да се впускат в обяснения.
Всичко дотук както и да е, не го виждаме за пръв път, дето се вика. Глуповатият изказ може би се дължи на многозначителния чрезвичаен вид, който си е придал Парамов – трудно е да изглеждаш едновременно многозначителен и интелигентен за по-дълго време.
Гвоздеят на интервютата му обаче е, разбира се, набеждаването на Иван Костов за сътрудник или може би дори служител на съветските „специални”.
Аз не съм сред избирателите и привържениците на г-н Костов, никога не съм бил и няма вероятност някога да стана. Имам си конкретни причини за това. Дори твърденията на Кольо Парамов някога да се докажат, този факт няма да ми донесе нито радост, нито страдание. Но работата е в друго – така поднесени, тези твърдения превръщат цялата страна в едно купе втора класа, в което се е изтъпанчил поредният „специален”, който „знае неща, които не всеки…”. И няма значение дали говори пълни глупости или стопроцентова истина. Той няма намерение да представя доказателства, а никой не му казва „докажи това, което твърдиш, или пък си затваряй устата и се разкарай”. Докажи го или си затваряй устата – има всички основания Кольо Парамов да бъде накаран да чуе това, тъй като той самият си дава вид, че би могъл да представи доказателства, ако иска, само че не ще. Няма логика? Не, това е логиката на „специалните”:
„К. Парамов: Костов ми е ясен. Казвам го заради двойния стандарт. Казвам го за двойния стандарт, господин Маринов. Значи, вижте, аз съм почетен член на военния съюз в Украйна.
Водещ: Така.
К. Парамов: Всяка година ходя на тържествата на 9 май, казашките празници в месец октомври и там се срещаме много - бивши полковници, има генерали и т.н. Сега за първи път ще кажа пред българската общественост. Аз съм един от малкото хора, който също е карал школа в Украйна, както Иван Костов по времето на комунизма.
Водещ: Каква школа?
К. Парамов: И забележете, там ме срещат мои приятели и т.н. и питат - какво става, как е Иван Йорданович, какво прави? Викам, той е министър-председател, беше министър-председател, и всяка сутрин, като стане, започне да говори против Русия. Как, вика, говори против Русия? Говори против хляба, който е ял тук, в Украйна, когато се е обучавал?
Водещ: Това по времето на Съветския съюз.
К. Парамов: По времето на Съветския съюз, точно така.
Водещ: А каква школа, за каква школа става въпрос?
К. Парамов: Специализирана школа.
Водещ: Специализирана.
К. Парамов: Той говори, че някакви авиаторски курсове и т.н., но това са общи приказки. Както ще да е.
Водещ: Ама, как както ще да е. В смисъл какво внушение правите с това?
К. Парамов: Имайте предвид това. Не може да се проявява двоен стандарт. Да се каже примерно, че Парамов е полковник от Държавна сигурност и той е враг на народа. Иван Костов няма нищо общо с Държавна сигурност, може да стане министър-председател, може да бъде член на дясното пространство, може да бъде един от лидерите на европейската десница и т.н. Пълна самозаблуда. Крайно време е да кажем абсолютно всичко за Иван Костов отначало докрай, да го изолираме от политическото пространство в България, да го пратим в Драгалевци и в крайна сметка да разкрием и да разтворим книгата на българската политика...
Водещ: Това са много, много тежки...
К. Парамов: ...за последните 20 години.
Водещ: Много тежки думи, господин Парамов. В смисъл имате ли документи за това нещо, което казвате.
К.Парамов: Е, какви документи. Всичко е от ясно по-ясно. Аз мога да ви разкажа абсолютно всичко. Как са проектирали... след това е следвал в икономическия, как се прехвърли той в Техническия университет, какво направи професор Саркисян, как го пази Тодор Павлов, как го реализираха по отношение в началото за Велико Народно събрание. Замениха реализацията му, когато трябваше да бъде попълнен съставът...”
Каква школа? Ами специализирана бе, каква друга. Че и питаш.
Специализирана в какво, би трябвало да е следващият логичен въпрос – все пак, минали са цели 20 години от времето, когато позоваването на „специалните” прекратяваше всякакво желание за по-нататъшно уточняване. Въпросът изглежда глупав, защото се предполага, че отговорът е ясен – специализирана в чрезвичайност, в какво друго. Обаче извинявам се, ама този отговор всъщност не е никакъв отговор и ни връща право в купето от седемдесет и някоя година. Както и да е, и без това въпросът не бива зададен. Водещият не би допуснал да изглежда глупав и наивен. А жалко. Простите и наивни въпроси, натрупващи се един след друг, биха могли да завършат с макар и само риторична покана към Парамов да предяви доказателства или да стане и да се разкара.
Не че е лесно, разбира се. Документи? Какви документи? Документи ще му искат те на него. Това са „неща, които не всеки...”.
И тъй, пак сме си в купето втора класа. Само че голямо колкото цялата държава. Парамов говори, останалите слушат. Някои от тия, дето са по-близо до него, уж му задават по някой и друг въпрос, но сред въпросите няма такива, които да го накарат да млъкне и да се разкара.
Никой не казва: добре бе, Парамов, мъчно ти е, че те изкарват враг на народа, задето си бил в ДС, а Костов е станал министър-председател и т.н. Ами хубаво, мъчно ти е, ама за теб са намерени документи, а за него не. Ти можеш ли да представиш документи за неговата принадлежност? Можеш? Давай ги или казвай къде са! Не можеш? Затваряй си устата и се разкарай от купето!
Никой не казва: хубаво де, Парамов, Иван Костов ти е ясен, сигурен си, че е опасен за България и вреден за ББ. Ами изобличи го! Подписал си някаква декларация да пазиш тайна? Нищо де, това е станало отдавна и в една държава, която вече не съществува. Или ти може би още се водиш на ведомост при чрезвичайните - в приемника на тази държава? Ех... Гари, сияй, мая звезда... Ама това всъщност не може да ти попречи да скроиш шапка на Костов. Нали той говори всеки ден против държавата на чрезвичайните? Направи им услуга, накарай някой Виктор Антонович да пусне спомени и някое и друго документче за Иван Йорданович – дори няма нужда да се появяваш със своето име. Това ще е краят на Костов като политик, защото тъкмо най-твърдите му и „идейни” привърженици няма да могат да му простят този факт. Или може би не можеш да сториш това, защото и Костов все още се води на същата ведомост, на която и ти? А тогава ти как така издаваш стария си боен другар? Или май се оплете в лъжи? Я да си затваряш устата и да се разкараш!
Никой не казва на Парамов: искаш да разтвориш книгата на българската политика за последните 20 години? Добре, донасяй я, сядай тук и я отваряй. Има ли картинки? Библиографска справка? Тая страница защо е залепнала? Ами тук защо има бяло поле? Ти знаеш ли нещо за това? Да? Давай документи, посочи свидетели! Ама я чакай, тая книга май вече сме я чели, но в друго издание. Ти всъщност можеш ли нещо да добавиш? Не? „Има неща, които не всеки...”? Тъй ли било?! Я да си прибираш книгата и да се разкараш!
Никой не казва на Парамов да млъкне и да се разкара. Той ще стане и ще каже „чао”, когато сам реши да слезе на някоя гара. Защо се е качил, защо слиза, кога ще се качи пак – никой не смее да му държи сметка. „Специалните” не са длъжни да обясняват защо правят едно или друго нещо.
През отворената врата на купето лъхва букет от „Каменица” и „Карнобатска гроздова”, долита чалга от гаровата кръчма - бивш РСВ ресторант. Ароматите и звуците са малко по-други, но многозначителната физиономия на новия галфон, който влиза в купето, сякаш идва направо от седемдесет и някоя година. Той слуша десетина минути разговора на останалите, а после прави още по-многозначителна физиономия и отваря уста... Има да ни каже „нещо, което не всеки...”.
04.02.2010 22:01
Парамич го стяга и чепикът, и шапката.
Там, в това интервю ли споменава за леви банкери, много се смях. Представих си следното - банкерите дават кредити на бизнесмени, които са леви (и те -леви, а защо, никой не знае,освен Парамов) , те стават спонсори на леви партии, в чиято платформа има заложена национализация на банки,фабрики, едър и среден до малък бизнес, когато се дождрапат до властта!
Поздрави!
04.02.2010 23:47
Но за нас, тук, е по-важно, защо наистина, демократичната ни държава не освобождава от отговорност бившите служители от ДС службите, да кажат цялата истина, доколкото могат и искат - разбира се. Да, все още е наказуемо, особено за "бившите", да се разгласяват каквито и да е подробности, за ДС, освен малкото, вече изненсените от комисията по досиетата! А и кандидатите, като Парамов, да разкажат повече, не са много.
Та вместо да го поздравим и подкрепим, че иска да ни поотвори очите, повечето отзиви май са против многото приказки по тези най-важни въпроси!? Защото наистина няма от къде другаде да научим нещо повече, освен от самите разкайващи се, поне донякъде, служители, като Парамов!
Ако бях на мястото на Иван Костов и ако знаех, че съм невинен, щях да осъдя Парамов. Обаче все пак не съм на неговото място и може би той има някакви съображения, за които не мога да се досетя, и това пак не изключва вероятността да е невинен.
Просто се опитвам да разсъждавам нормално, отвъд пристрастията. Тъй или иначе, топката е пак в полето на Парамов. Ако не може да докаже нищо, защо само дрънка? Иван Костов спокойно може да остане в позиция "вижте кой ме обвинява и преценете колко е вярно". Ако ли пък има доказателства, защо не ги покаже? Казал е "едно", да каже и "две". Всичко друго е старата и позната ченгеджийска мъгла.
lado - :))))) Може би Парамов наистина се нуждае от специализирана помощ, ама пък какво да кажем за ББ? Парамов спокойно си признава, че все още спазва клетвата, положена пред КГБ, а Бойо, премиер на държава от ЕС и лидер на партия-член на ЕНП, също толкова спокойно казва, че и занапред ще се ползва от услугите му. Да речем, Парамов говори така, защото му хлопа дъската. Но как така цял министър-председател се е докарал дотам, че да има за съветник един луд човек? Що за идиотско положение е това?
Лично на мен ми е ясно , че човек, чийто потенциал отдавна е прехвърлил нивото на компетенциите си, лесно може да бъде манипулиран и тоя кадрил в кадрите, иди ми -дойди ми, тука има - тука нема , подсказва именно това.
Естествено ,досега няма добър анализ кой е човекът в сянка(или организация - защо не?) - Гоце се осветли с няколко общи действия с ББ , значи има още пластове за разриване...
От официозните наблюдатели ,както винаги само дезинформация и (или ) слагачество - Иван Кръстев оприличи ББ чак с джаз музикант ! Еманацията на човешкия дух в музиката, висшия импровизатор, най-чувствителния рецептор - по грозно слагачество и при Тодор не съм виждал .
А самият Бойо вече надмина учителя си. В частност, чак такива "импровизации" като тази за пустата съдова катетеризация дори и Бай Тошо не е правил :))))))
Ще кажеш, вероятно, че "ти си пуснал цяло негово интервю в блога си, което още стои", и ще си прав, само че го направих цели два дни преди изобщо темата да "избухне", а не два дни след като "избухването" отмина.
Та, в този ред на мисли, това твое впечатление:
е леко неправдоподобно. Няма топка в "полето" на Парамов. Парамов вече е извън "полето". Или, още по-точно казано, той е отново извън "полето". Колкото до "топката", тя е в полето на Борисов в момента. Стои си кротко и неподвижно там, защото той уточни без нужда, че така или иначе щял да продължавал да се допитва до Парамов. Това уточнение е адекватно само дотолкова, доколкото трябваше да се остави впечатлението у публиката, че "топката" не е неподвижна, а се тупа. А тя не стига, че не се тупа, ами него май направо си го е страх да я пипне, защото кой знае, може пак нещо да гръмне. Да избухне :)))
Поздрави.
Ще си позволя да ти задам един глупав въпрос. Гласуваш ли на избори? Питам без капка заядливост. Наистина ще ми е любопитно да го знам, защото и блогът ти и коментарите ти в други блогове са интригуващи.
05.02.2010 15:20
edna sledobedna mai4ina zasluzavate vsincata i trimata i obektite.
Kostow e kara specialna shkola za ciganin i to4ka, toia paramonski-da ne se prai na interesen i nezatvarai kupeto ima oste piene
05.02.2010 17:13
Аз имах сериозни съмнения за Костов през 2001г., защото се беше обградил с едни безкрупулни рекетьори и ги махна без обяснение, но преди 2-3 години от трибуната на НС се похвали, че е взел книжка през КАТ. Дълбоко се съмнявам, че един агент няма да има книжка - това е задължително за тях. А и миналата пролет БСП такава помия изля върху него, че направо ми стана симпатичен.
Оттам и топката - нали все някога от такива трябва да започне да се иска да кажат ясно и с доказателства всичко, за което намекват и което подхвърлят, или пък да си затварят устите. Защо пък Парамов да не беше станал първият? Това очевидно засега не се случи, но пък човек може и да помечтае.
10. dagma - Всъщност не гласувам. Гласувах само на най-първите избори за ВНС, и оттогава не съм.
Парамов е любопитен като субект с друго. Той, като че ли, в момента е (или по-скоро беше) илюстрация на "заровената томахавка" между Борисов и Първанов. Разглеждам го така, откакто по тоя експресен начин си подаде оставката, само след онова сутрешно интервю на Мартин Димитров, а в последващите си интервюта в същия ден и на следващата сутрин във вторник дори и дума не спомена по негов адрес.
За гласуването, с извинение, че ви влизам в разговора. Не си прав. Не може да не се гласува. Ако наистина нямаш за кого да гласуваш, пускаш невалидна бюлетина, аз постъпих така на последните избори в София. Нарисувах едно голямо усмихнато емотиконче от вътрешната страна върху цялата бюлетина, сгънах я и я пуснах така. Ако не се гласува, тогава няма парламент. А като няма парламент, тогава има едни други работи.
Иначе за гласуването си прав. Макар че на кметските избори и аз не гласувах. Емоционално ми беше все тая дали гласът ми се разпределя върху всички, или изчезва в небитието.
05.02.2010 21:38
Това са съвсем хипотетични и празни разсъждения, разбира се, с които просто искам да кажа, че в тази атмосфера на конспирации и недомлъвки обикновеният човек само може да се върти като хамстер на въртележка из ченгеджийската мъгла. Без доказателства ничия вина не може да бъде потвърдена, тъй че е най-човешко и най-цивилизовано да смятаме човек за невинен, докато не се докаже обратното.
06.02.2010 10:35
Ще ти направя една оферта - продай ми едно копие от въпросните доказателства, дето са "налице", за сто лева, да кажем. Офертата е първоначална, и можем допълнително да се договорим, ако сумата за едно копие ти се струва малка. Никой не бяга от сто лева в тия гладни години, за копие от нещо, от което могат да се извадят още десетки и стотици копия. Ако си практичен и това, което пишеш е вярно, пиши в блога ми да направим контакт.
06.02.2010 22:11
Второто, естествено, е свидетелството на колегата му от "специалната" съветска школа. Или мислиш че може и да е клевета. Не е, защото логиката (отвсякъде) доказва правотата на казаното "сввидетеля".
И трето, аз не съм техен колега, за да имам документи или снимки от школата им, но имам достатъчно (горчив) жизнен опит, и ми е ясно, че политиците ни, особено "десните", са назначени артисти, играещи такава, или каквато и друга да им наредят, роля!
А най-ясното доказателство е, че Костов няма да съди (или няма да отсъди) колегата си, за клевета!
Но и подигравателното отношение към признанията и разкритията на Парамов, и игнорирането на апела му, да се даде право на бившите служители на ДС и другите служби, да разказват (ако желаят или ако се наложи) за всичко, свързани с миналото на комунистическите служби! А доколко искрено е това искане, си е негов проблем, но е факт, че всичко свързано с ДС, все още е държавна тайна, и след 20 г. уж демокрация, и никой служител или гражданин няма право публично да иснася информация за тези "родолюбиви" служби, освен малкото, която вече е изнесена от комисията за досиетата! И това е най-важното!
с уважение: Григор Симов
Може да има неща у Иван Костов, които да не Ви харесват, има и такива, които не харесват на мен, но засега няма доказателства, че е бил агент на КГБ/ГРУ и/или ДС. Разбира се, има и ще има много агенти, за които никога няма да научим, включително и такива, които са вършели особено черни дела. Но какво да се прави. Не можем да приемем, че един човек е виновен, само защото някой - при това имащ непосредствено, лично основание да е недоволен от него, - го е обвинил.
Въпросът не е конкретно в г-дата Кольо Парамов и Иван Костов, въпросът е принципен.
Иронията, или дори сарказмът, или дори подигравките с Парамов са просто начин за самозащита. Тази ченгеджийска мъгла е нещо толкова обективно лошо и пречещо, нещо толкова ненормално, колкото са да речем и дупките по пътищата.
07.02.2010 20:22
А за Костов и логиката се налага да бъда малко по-обстоен - по принуда: Значи, осъждан съм от ДС 6 пъти и съм прекарал в затворите 13 години. След което, 1987 г., още 2 месеца бях следствен в ДС, на Развигор 1, след което ме интернираха без присъда в Добруджа, заради "Открито писмо- апел" за човешки права, написано от мен, и подписано от още 5 души, дългогодишни политически затворници. Един от основателите съм на "Независимото дружество за защита правата на човека, и негов координатор, 1988 - 1990-та години.
А след 10-ти ноември, демократичното МВР ми отговори, че нямали данни за моето изселване! (това е само малка подробност)
Но и аз, както повечето българи, почти безрезервно подкрепях СДС и защищавах "демократичните" ни лидери, вкл. Костов. Горе-долу, ги виждах какво представляват, но се надявах (наивно), че под влиянието на демократичния запад, нещата постепенно ще се изясняват и очистват. И се очистиха, но от такива като мен, а комунистите "с решаващата подкрепа от запад", останаха единствените господари, и в мафиотския бизнес и в демагогската политика! И за една нощ се преродиха в първи и непоклатими капиталисти! Не че аз се чувствам пренебрегнат, но укриването на миналото, води до все по-големи заблуди и всякакви манипулации - вкл. подозрения и недоверие!
И най важното: След като ОДС, 1997 г. прие закон за "досиетата", въпреки всичките ми усилия и протести с плакати из София, по времето на Костов, не ми дадоха никакъв достъп до досието ми, и не само на мен! И така, до днес... Въртележката на лъжата и лицемерието не спира...
С това не се хваля, а предупреждавам добронамерените хора...
За периода 1997-2001 Костов изобщо не е имал "пълната власт", както твърдите. Правителството беше коалиционно, на коалицията ОДС. За "нежелание" да се отворят архивите - аз не знам как не Ви е срам да напишете такава дебелашка лъжа. Именно на Костов и неговото правителство и парламентарно мнозинство принадлежат първите опити по законен начин, със специален закон и комисия да се отворят досиетата на ДС. Това ли наричате "нежелание"? Или имате предвид решението на Конституционния съд, за което Петър Стоянов призоваваше да се изчака, и което обезсили близо 60% от закона и скри сътрудниците с картончета? Ако това имате предвид, защо го приписвате на Костов? Той нито е бил конституционен съдия, нито пък е родител или настойник на Петър Стоянов.
Второто - какво е това "свидетелство на колега"? Дрънканиците на Парамов са просто смешни, дори и днес му се подиграваше Росен Петров в предаването си за тия му приказки.
Трето - разбрах, нямате доказателства. Ех, колко жалко. За сметка на това имате голямо въображение.
Какво доказателство е това дали Костов ще съди или няма да съди един или друг кадесар за клевета? Честно казано, и аз не бих се занимавал с безпомощните дрънканици на парамовци, тошотошевци, кеворкяновци и други такива. Те загубиха войната, и мястото им е в калта.
Второто, естествено, е свидетелството на колегата му от "специалната" съветска школа. Или мислиш че може и да е клевета. Не е, защото логиката (отвсякъде) доказва правотата на казаното "сввидетеля".
И трето, аз не съм техен колега, за да имам документи или снимки от школата им, но имам достатъчно (горчив) жизнен опит, и ми е ясно, че политиците ни, особено "десните", са назначени артисти, играещи такава, или каквато и друга да им наредят, роля!
А най-ясното доказателство е, че Костов няма да съди (или няма да отсъди) колегата си, за клевета!
Но и подигравателното отношение към признанията и разкритията на Парамов, и игнорирането на апела му, да се даде право на бившите служители на ДС и другите служби, да разказват (ако желаят или ако се наложи) за всичко, свързани с миналото на комунистическите служби! А доколко искрено е това искане, си е негов проблем, но е факт, че всичко свързано с ДС, все още е държавна тайна, и след 20 г. уж демокрация, и никой служител или гражданин няма право публично да иснася информация за тези "родолюбиви" служби, освен малкото, която вече е изнесена от комисията за досиетата! И това е най-важното!
с уважение: Григор Симов
Най-важното е - защо мълчи Костов по толкова важен въпрос.
За да не легитимира проблема?
Щом вече се е завъртял въпраса в политическото пространство - трябва да отговаря или ще му бъде зададен на първите избори от комунистите за да го уязвят и ще е много перверзно.
Аз съм гласувал само за Костов - не съм убеден, че ще го направя следващия път - дори с отвращение, ако не даде задоволителен отговор на парамовия въпрос и не се разграничи от управлението на д-р Б.Борисов.
Аз не мога да си мисля, че ако дори гласувам за Фандъкова и ще спя спокойно!
Аз имам морал и не мога да си позволя да си помисля дори, че политическите сметки на Иван или Жан ще ме удовлетворяват, напротив - умерзяват ме!
Дали точно Иван Костов е бил обвързан или не, за мен лично не е определящо в смисъл на някаква практическа промяна в отношението ми към него. Той беше депутат, министър, министър-председател - достатъчно, за да имам някакво мнение и отношение. Важно е обаче да се знае истината, тъй като той е политик, лидер на партия и депутат в Парламента на родната ми страна. Когато някой бива обвиняван, трябва да има доказателства, за да повярвам. Когато Парамов обвинява Иван Костов, имам чувство че ме правят на идиот.
Ето още един цитат от същото интервю:
"Водещ: Нека само, за да сме честни пред зрителите, да сме наясно, обяснете точно какво имате предвид с тази школа. В смисъл това школа, която е свързана с КГБ ли е, със специалните служби на бившия Съветски съюз ли е?
К. Парамов: Вижте, това са специализирани служби на бившия Съветски съюз с всичките му дадености и всичките му условия. В най-дълбока секретност се работи... Аз нямам право да говоря по това. Няма закон и всичко. Ние сме подписали декларации и той е подписал декларация. Така че няма нужда..."
Не може така. Не сме канарчета, нито златни рибки в аквариум.
25.02.2010 10:17
Кольо Парамов
Първо, позволете ми искрено да благодаря на Григор Симов и Борис Тодоров 56 за техните становища и мнения. Другите участници във форума явно все още не са разбрали кака стоят нещата и са прибързали в заключенията си.
Но за сведение на обработващия този блог, т.е. за автора „Даркталес”, бих желал да доуточня някои важни факти.
1. Видях, че 842 души са прочели материала за „Купето втора класа”, което дава основание на автора да прави заключение, че е четен.
2. Има огромно подценяване на името ми и авторитета, който съм заработил за моята 56 годишна възраст.
3. Ако авторът е искал да ме опознае по-добре, би трябвало да изследва детайлно 473 мои интервюта и статии. И би трябвало по-сериозно да проследи фактите и обстоятелствата около мен за последните 33 години.
4. Никога по никакъв елементарен начин, никой не ме е представял като редови пияница на гроздова ракия в „Купето втора класа”.
5. Не се сърдя нито на текста, нито на оригиналната снимка – само уточнявам, че когато се ангажират 1 000 човека със „сериозен” материал, той трябва да открива и всичките страни на индивида.
6. Не желая да споря с автора, той все още не е известен, не познаваме личния му лик, не знаем кой му поръчва и кой му плаща за това. Но всеки, който пише и казва нещо, трябва да го заявява от 1 л. ед. число.
7. Мога толкова факти и обстоятелства да дам за моя приятел Иван Йорданов Костов, че дни няма да ми стигнат да ги опиша. Все пак става дума за държавата ни.
8. Макар и да ме споменават с лошо, искам да благодаря на всички, които се занимават с моята персона, и да ги помоля изрично да не избързват с оценките и заключенията!
Това заглавие наистина за известно време беше сравнително популярно, но вече е "паднало" много надолу в архива и го посещават съвсем малко потребители. По този начин и коментарът Ви няма да бъде прочетен от достатъчен брой хора.
В тази връзка, предлагам Ви да напишете своя отговор в отделна, нова тема с препратка към настоящата, за да е ясно за какво става дума. Ако не желаете да си въвеждате регистрация, бих могъл аз да публикувам коментара Ви с този или друг предложен от Вас текст.