Постинг
01.08.2010 01:57 -
Най-после и ДДТ
Автор: darktales
Категория: Политика
Прочетен: 3012 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2010 01:03
Прочетен: 3012 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 02.08.2010 01:03
На това му казвам аз хубава новина - руската група ДДТ ще свири в София на 24 октомври.
След спокойните и улегнали "Машина времени" и имперския оркестър "Любе" (с газпромски цени на билетите) идва и група, която още носи духа и енергията на "квартирниките" и самиздатските албуми.
ДДТ влизат в полезрението на властите още по Брежнево време, когато името им се появява в една инструкция до митниците със забрана "да се изнасят от СССР магнетофонни записи на самодейни ВИА и рокгрупи, в творчеството на които се допуска изкривяване на съветската действителност и се пропагандират чужди на нашето общество идеали и настроения". Тридесет години по-късно взаимните чувства между групата и официалната власт не са се затоплили особено. ДДТ не могат да се видят по никоя голяма руска телевизия (което не пречи на всеки един от публиката им да припява наизуст техните песни), а те самите са едни от най-непримиримите критици на таваришча Путина и компания.
Повечето големи руски рокгрупи, започнали да свирят през соцепохата, са "лидерски", ако използваме един термин от нашата политика, и ДДТ не правят изключение. Единственият несменяем член на групата от самото й създаване, неин вдъхновител и душа и основен автор е Юрий Шевчук. Той е от поредицата големи имена в руския рок, около които се създават цели субкултури - редом с Борис Гребенщиков, Виктор Цой, Андрей Макаревич, Вячеслав Бутусов, Егор Летов... Ако сложим в началото на тази поредица Окуджава и Висоцки, няма да е съвсем неправилно, защото първите записи на много от изброените доста напомнят формулата "бардска песен с аранжимент за много инструменти". Те обаче бързо започнаха да обогатяват музиката си с изразните средства на други стилове, като при това запазиха първичното очарование на авторската песен. Освен това, успяха да запазят една инерция от времето на перестройката, когато вече можеше да се говори свободно, а все още я нямаше последвалата след това комерсиализация. И Шевчук, и Бутусов от Наутилус Помпилиус без колебание формираха нови състави, когато виждаха, че хората около тях започват да се плъзгат към комерсията и конформизма, и затова се запазиха такива, каквито са сега.
Юрий Шевчук не е обикновен текстописец, а един от най-добрите поети в руския рок, територия, където летвата е доста високо; често навлиза с лекота в Пушкиновия четиристъпен ямб и се чувства там като у дома си. Освен това е необикновено позитивна личност, която пръска хубава енергия около себе си и всеки, който дойде на концерта, ще може да я усети.
И изобщо мисля че всеки, който е лишен както от троглодитна русофобия, така и от епидермалната русофилия на паручик Галицин и батяня камбат, ще се почувства добре на 24 октомври в "Универсиада". Още е лято, но и най-дългото лято все някога свършва. Юра Шевчук ще ни каже "что такое осень".
След спокойните и улегнали "Машина времени" и имперския оркестър "Любе" (с газпромски цени на билетите) идва и група, която още носи духа и енергията на "квартирниките" и самиздатските албуми.
ДДТ влизат в полезрението на властите още по Брежнево време, когато името им се появява в една инструкция до митниците със забрана "да се изнасят от СССР магнетофонни записи на самодейни ВИА и рокгрупи, в творчеството на които се допуска изкривяване на съветската действителност и се пропагандират чужди на нашето общество идеали и настроения". Тридесет години по-късно взаимните чувства между групата и официалната власт не са се затоплили особено. ДДТ не могат да се видят по никоя голяма руска телевизия (което не пречи на всеки един от публиката им да припява наизуст техните песни), а те самите са едни от най-непримиримите критици на таваришча Путина и компания.
Повечето големи руски рокгрупи, започнали да свирят през соцепохата, са "лидерски", ако използваме един термин от нашата политика, и ДДТ не правят изключение. Единственият несменяем член на групата от самото й създаване, неин вдъхновител и душа и основен автор е Юрий Шевчук. Той е от поредицата големи имена в руския рок, около които се създават цели субкултури - редом с Борис Гребенщиков, Виктор Цой, Андрей Макаревич, Вячеслав Бутусов, Егор Летов... Ако сложим в началото на тази поредица Окуджава и Висоцки, няма да е съвсем неправилно, защото първите записи на много от изброените доста напомнят формулата "бардска песен с аранжимент за много инструменти". Те обаче бързо започнаха да обогатяват музиката си с изразните средства на други стилове, като при това запазиха първичното очарование на авторската песен. Освен това, успяха да запазят една инерция от времето на перестройката, когато вече можеше да се говори свободно, а все още я нямаше последвалата след това комерсиализация. И Шевчук, и Бутусов от Наутилус Помпилиус без колебание формираха нови състави, когато виждаха, че хората около тях започват да се плъзгат към комерсията и конформизма, и затова се запазиха такива, каквито са сега.
Юрий Шевчук не е обикновен текстописец, а един от най-добрите поети в руския рок, територия, където летвата е доста високо; често навлиза с лекота в Пушкиновия четиристъпен ямб и се чувства там като у дома си. Освен това е необикновено позитивна личност, която пръска хубава енергия около себе си и всеки, който дойде на концерта, ще може да я усети.
И изобщо мисля че всеки, който е лишен както от троглодитна русофобия, така и от епидермалната русофилия на паручик Галицин и батяня камбат, ще се почувства добре на 24 октомври в "Универсиада". Още е лято, но и най-дългото лято все някога свършва. Юра Шевчук ще ни каже "что такое осень".
Търсене
Блогрол
