Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2010 23:45 - Изобретяването на вината
Автор: darktales Категория: Политика   
Прочетен: 3562 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 13.11.2010 21:49


Статията "Изобретяването на вината" е на руския блогър progressism (Павел).
Публикува се на български език със съгласието на автора.


Човечеството е изобретило не само лъжата, но също така и вината, и разкаянието. Простите фрази „аз съм виновен” и „аз вече няма да правя така” са едно от най-големите изобретения на християнството – а също така фундамент на хуманизма, на съвременната съдебна система, на институцията на психотерапевтите, на комплексите за вина – и изобщо на цялата западна цивилизация.

 Вината и разкаянието не са вродени чувства. Ако си спомним детството, то до една определена възраст никой не изпитва каквото и да е чувство за вина. Извършвайки пакост, децата се безпокоят единствено това да не бъде научено от много хора и за наказанието – а не за поправяне на последствията. Оттук произлизат и митовете за детската жестокост, въпреки че децата не изпитват разкаяние за своите постъпки единствено заради това, че не се раждат „с разкаяние”. В природата не се срещат разкаянието и съжалението за постъпките. Животните никога не съжаляват за постъпките си и не се опитват да поправят техните негативни последствия – точно както и някои хора без съответното възпитание.

 Чувството на вина и разкаяние се възпитава в продължение на години въз основа на християнската етика, според която човек е носител на „първородния грях” (culpa innata, original sin), носи в себе си злото и затова е длъжен постоянно да се разкайва, да се изповядва и въобще всячески да се извинява, с повод и понякога без. Защо са нужни подобни изобретения?

 Хората постоянно извършват действия, нанасящи вреда на околните. Чудесно е, ако вредата може лесно да се компенсира – например чрез заплащане на пари. Ако обаче вредата е значителна (осакатяване, смърт, унищожаване на ценно имущество) и е невъзможно да бъде компенсирана лесно и бързо, то опитът за компенсиране на такава вреда ще доведе до значително усложняване на живота на виновния или въобще до прекъсването му. В същото време на обществото не е изгодно хората да излизат от играта на цели групи (например, убитият+убиецът в резултат на смъртно наказание), тъй като то и без това вече е изгубило ресурси в резултат на престъплението и няма изгода да задълбочава вредата, поставяйки хората за дълго време в затвора или убивайки ги.

 И точно за ограничаване на последствията от вредите, причинени от постъпките на хората е била измислена институцията на първородния грях и изповедите, на вината и опрощението. Признаването на вината показва, че човекът разбира, че неговите действия са били погрешни, че той е причинил вреда и че е съгласен да поправи/компенсира последствията според възможностите си. Тоест – магическата формула на западната цивилизация! – той „вече няма да прави така”.

 Признаването на вината от страна на човек със съответната „тренировка” (възпитание) предизвиква напълно реален физически дискомфорт, а получаването на опрощение – не по-малко реален физически комфорт с отделяне на серотонин и други „хормони на щастието”.Затова когато човек със „западно” възпитание казва „извинете, повече няма да правя така” – то на него горе-долу може да му се вярва: на него му е физически необходимо да му простят, и може би той наистина „повече няма да прави така”.

 Заедно с това, признаването на вината (колкото по-рано, толкова по-добре) полуавтоматично облекчава съдебните присъди, тъй като за обществото то означава „той е наш, той е съгласен да живее по нашите правила, от него все още може да има полза”. В същото време отричането на вината и отсъствието на разкаяние се оценява от съдебната система (и обществото) като гаранция за повтаряне на престъплението в бъдеще и на антисоциалната насоченост на всички действия на обвиняемия. По този начин, благодарение на институцията за вина и разкаяние „западната” съдебна система има възможност да поправи човека и  да коригира неговото поведение за в бъдеще, а не само да го накаже.

 В източните философии няма понятие за вина. Единственото, от което се страхуват престъпниците на Изток, освен от компенсирането на вредата , това е „загубата на лице” *. „Загубата на лице” е необратима и фактически обозначава „социалната смърт”, т.е. невъзможно е връщане в обществото на човек с „изгубено лице”. Съответно, един такъв човек ще бъде дори по-ожесточен, отколкото преди разобличаването. Затова съдебната система на Изток има за единствена цел да накаже престъпника за назидание на останалите – за корекция на поведението („поправяне”) не става дума. Затова „източната” юриспруденция е пределно жестока и затова в Китай с такова „удоволствие” практикуват смъртни наказания: задачата на китайците е да сплашат потенциалните престъпници, а не да върнат в обществото реализиралите се като криминално проявени. Това е разбираемо: хората, не изпитващи разкаяние заради кражби, убийства и изнасилвания са реална заплаха за цивилизацията. Такава заплаха например представлява Япония, неизвинила се по никакъв начин за клането в Нанкин или за действията на Отряд 731. Нещо повече – без да са се разкаяли за извършеното, японците се лъжат едни други и лъжат чужденците за събитията в Нанкин ( residence in Nanking were once again able to live in their lives in peace  +1 ) – стараейки се да избегнат „загуба на лице”. Такова поведение гарантира възможността за повторение на аналогични събития в бъдеще.

 Покрай положителното влияние върху живота ни чувството за вина и разкаяние има и много негативни страни. Пример за това са комплексите, възникващи при хората със „свръхтренирано” чувство за вина: хората дотам свикват с отговорността си за случващото се, че поемат даже тази отговорност, към която нямат отношение. Също така аморалните правителства, сякаш останали в епохата на феодализма, когато контролът върху земите е позволявал  контрол и над съдбите на живеещите на тях хора, обожават да експлоатират безсъвестно идеят за първородния грях, наричайки себе си „Родина” и внушавайки на хората мисълта за „дълг към страната” и чувство за вина в случай на отказ за връщане на този „дълг” – въпреки че човек на никого с нищо не е задължен за факта на своето раждане. Нормалните хора раждат деца, за да продължат рода си (да предотвратят изчезването на биологичния си вид) – а не за да предоставят отгледаните си деца за връщане на  „дълга” с грабителски лихви, размерът на които по мнение на правителствата може да се равнява на човешки живот.

 Изобретяването на вината и разкаянието е явление от величината на технология за междузвездни полети. То е запазило живота на милиони. То е създало нашата цивилизация. И то вероятно се е случило преди около две хиляди години в римската провинция Юдея (като вариант – преди 1800 години в Галия). Там тогава е живял един титан на мисълта, което ме навежда на правдоподобния извод, че „изобретателят на вината”, легендарният дърводелец Йешуа Ха-Ноцри най-вероятно е бил напълно реална личност. Възможно е да са го наричали иначе (доктрината за първородния грях е изобретена от епископ Ириней), но изобретателят на чувството за вина със сигурност е съществувал. Той разбира се не е бил бог – в най-добрия случай е бил велик философ, проповедник и/или могъщ екстрасенс като Едгар Кейси, предвидил последствията от появата на няколко прости фрази за „грехопадението” – но така или иначе този човек е оказал такова влияние върху нашия живот, че то напълно може да се сравни с божествена намеса: той фактически е създателят на нашата култура, психология и цивилизация.

 Вината и разкаянието са изкуствени чувства, изобретени преди около 2000 години. Те липсват в страните от Изтока и представляват основа на западната цивилизация, юриспруденция и психология. Хората, които не изпитват чувство за вина, са по-опасни.

Оригиналът е на адрес:
http://progressism.livejournal.com/199652.html



*
Тук
има кратък материал на български за "загубата на лице"


P.S. Аз имам друго мнение за същността на нашия Бог и Спасител, но съм съгласен с автора, че чувството за вина и потребността от разкаяние са сред отличителните черти на християнската цивилизация.

 





Гласувай:
5



1. pitashtia - Глупости.
14.11.2010 18:56
Чувствата зя вина съществува дари сред животните. Те са гузни когато знаят, че са направили нещо забранено. Който е общувал със куче го знае и това се отнася и за останалите стадни животни които имат интелект особено за маймуните.
Гузното подвиване на опашка и очакването на решението на вожда или общността, на семейството и т.н. не е хриситянска измишльотина. Християнската измишльотина е парвородния грях, вината пред маймунека горе който всичко вижда. Това което е ново и донася Христос е прошката,която е в основата на човештината. Той настоява да прощаваме на враговете си и да ги обичаме.
Това, разбира се, е противоестествено и вменява грях, вина и съответно гузност на човека, който не е простил в душата си, което при едни хора води до покорство и набожност, а други озверява допълнително. Та вменяването на вина е оръжие за контрол и превръщане на хората в роби.
Човек не се ражда по своя инициатива и не е отговорен за това, нито има особен избор. Историята със свободният избор е още една инсинуация и част от институцията на вината към въображаемият върховен маймунек.
цитирай
2. darktales - 1. pitashtia
14.11.2010 20:24
Привет!
Да изглеждаш гузен и да чувстваш вина са две различни неща. Това, че някои животни - и то само най-умните сред тях - имат гузен вид, не означава, че чувстват вина. Те просто се боят от последствията, дори това да означава само да чуят "ти си лошо куче!".
Християнството донася надеждата за опрощение, но само ако е предшествано от разкаяние и от готовност и сам да прощаваш - "и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници".
цитирай
3. boristodorov56 - „аз съм виновен” и „аз вече няма да правя така” - не са изобретени от християнството.
01.12.2010 23:41
Това просто не се нуждае от коменнар.
Факта, че християнството е включило вината като морална норма в междуличностните отношения, не означава, че всеки може да си прави волни атеистичи вариации по темата.
Това е гледната точка на един атеист.
Не бих се учудил, ако е талмудист.
Интресно - каква ли е била вярата на самия Исус Христос?
цитирай
4. darktales - 3. boristodorov56
03.12.2010 17:39
boristodorov56 написа:
„аз съм виновен” и „аз вече няма да правя така” - не са изобретени от християнството.

А от кого?

Павел е по-скоро универсалист, а не атеист, нито талмудист, впрочем няма и как да бъде двете неща едновременно.
цитирай
5. анонимен - Защо са нужни подобни изобретения?
04.12.2010 20:25
Йешуа от Назарет е носител на „първородния грях” (от ония 7% от които е и Елтан Джон), носи в себе си злото и затова е длъжен постоянно да се разкайва, да се изповядва и въобще всячески да се извинява, ...
цитирай
6. darktales - 5. анонимен
05.12.2010 11:39
Не е проява на кой знае какво свободомислие или остроумие да се подиграваш на някого, който има силата всичко да ти прости.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: darktales
Категория: Политика
Прочетен: 537995
Постинги: 90
Коментари: 456
Гласове: 1406
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031