Постинг
03.11.2011 17:04 -
Не минахме през времето
През последните 20 години често съм се дразнил от Кирил Маричков, но в далечната 1992 той изпя една песен - по текст на покойния вече Волен Николаев - която за съжаление се оказа пророческа.
По-възрастните сигурно помнят думите й: "...край последния местен чертог/шерпи бият се с празни раници..."
Последният местен чертог - и символ от миналото на БКП - тази година бе върнат на по-старите й наследници от нейното бъдеще, та необходимият декор за боя на шерпите бе готов. След малка загрявка с неметафорично млатене между по-бледи и по-мургави шерпи започна и истинският бой с празни раници - защото какво друго са избори, в които всъщност няма избор?
На балотажа за избор на президент бившата БКП отново, както и в незабравимото и за двете състезаващи се страни време събра почти 100% от гласовете.
Как без символи, вяра и Бог да преминем през времето?
Няма как.
И не минахме.
Пак сме там, където бяхме през 1992.
Даже малко по-назад.
По-възрастните сигурно помнят думите й: "...край последния местен чертог/шерпи бият се с празни раници..."
Последният местен чертог - и символ от миналото на БКП - тази година бе върнат на по-старите й наследници от нейното бъдеще, та необходимият декор за боя на шерпите бе готов. След малка загрявка с неметафорично млатене между по-бледи и по-мургави шерпи започна и истинският бой с празни раници - защото какво друго са избори, в които всъщност няма избор?
На балотажа за избор на президент бившата БКП отново, както и в незабравимото и за двете състезаващи се страни време събра почти 100% от гласовете.
Как без символи, вяра и Бог да преминем през времето?
Няма как.
И не минахме.
Пак сме там, където бяхме през 1992.
Даже малко по-назад.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
