Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2013 10:47 - Великата Отечествена
Автор: darktales Категория: Политика   
Прочетен: 2618 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 22.11.2014 17:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Великата Отечествена война, както е известно, е започната от Адолф Хитлер на 22 юни 1941. Но всъщност той не е възнамерявал да започва велика, още по-малко пък отечествена война. Било му е известно (той обичал да чете история), че подобно начинание започва с грандиозни планове, а завършва с изяждане поголовието на кавалерията. Вярно, едно време татарите успели да се задържат, но, първо, тогава още нямало отечествени войни, а второ - татарите поначало ядяли коне и ги развъждали извънредно много. Впрочем, Хитлер бездруго не би взел терк от тях, тъй като ги смятал за патентовани унтерменши.
Бърза победоносна войнаtm - това е искал той, главно за да докаже нагледно на Великобритания и Чърчил, че животът е по-гаден, отколкото изглежда. Е, после е щял да използва завоюваното, да изтреби унтерменшите и да направи от Урал нещо като Стената в "Игра на престоли".
Трябва да се каже, че изходните условия били добри. На континента останали само победени, съюзници, трофеи и добре настроени неутрали. Англия се била насвила отвъд Канала, а САЩ като че имали намерение да се запасят с пуканки и кока-кола и да гледат какво ще стане. Или поне тъй изглеждало.
Освен това, в последните години преди войната Сталин улеснил задачата на Хитлер, избивайки към 200 млн. съветски офицери, генерали и маршали, половината от тях лично.
И тъй, армиите на Хитлер се хвърлили в бой, сигурни в бързата си победа. Те имали свръхумения, вундервафи и висок боен дух.
Логично, още първият ден започнал за тях с победи. Победите следвали, следвали и следвали една след друга, паднали  повече от 9000 сталинови армии, а победите не спирали и железните кръстове валели като metal rain.
Към средата на лятото някои генерали започнали да се замислят, че всъщност не им трябват чак толкова много победи, а само един Epic Win.
Пак от това време датира едно явление, описвано от немските мемоаристи, най-напред от Халдер и фон Типелскирх. Става дума за т.н. "промъкване" на съветските части - едно без съмнение хаотично, но затова пък непредвидимо явление. Промъквали се отделни бойци и цели армии, и то в най-неочаквани посоки. Това внасяло един досаден елемент на неопределеност, така мразен от всички военни.
Тази неопределеност намираме и в спомените на Гудериан, и то по въпроса, в който той заслужено се смятал за експерт - танковете. В частност, за една и съща марка съветски танкове Гудериан един път говори като за унтервафе, а друг път като за ахтунг-танкове.
Неопределеностите накрая омръзнали и на Хитлер, и в един момент той прегрупирал армиите и ги хвърлил в решителен щурм срещу Москва.
Победите отново следвали една след друга, когато ВНЕЗАПНО в Русия започнала есента, а след нея, ясно, и зимата.
Генерал Мароз показал ясна и определена пристрастност и всячески пречел на немските войски, без да препятства по никой начин промъкването на съветските, и в резултат походът към Москва завършил с изравняване на фронта и конска кулинария.
Разбира се, не всичко било загубено и още на следващото лято Хитлер хвърлил армиите към окончателната победа, само сменяйки леко направлението, за да не разваля хубавата равна фронтова линия пред Москва.
Всичко се повторило по същия начин - армиите напредвали, жънейки победа след победа, унищожавайки 90000+90000 армии на противника, когато ВНЕЗАПНО...
Този път промъкването на съветските части, подпомагано от Генерал Мароз, завършило с обкръжаването на повече от 9000 немски и съюзнически войници.
Въпреки тая непрежалима загуба, Хитлер продължил войната успешно, изкусно изравнявайки фронтовата линия. Но за негов лош късмет, промъкването на съветски части не престанало, докато един ден 9 хил. или повече съветски армии се промъкнали чак в територията на самата Германия.
Немският колега на Генарал Мароз, Generaloberst Frost, не помогнал с нищо на своите и дори бил уличаван във friendly fire. Хитлер се затворил в Берлин и се заканил, че ще подложи цялата руска армия на екстерминатус с вундервафи и опълчение.
Но по това време развръзката вече била
предвидима. Epic fail.
--------------
Може и да се шегувам, но то си е моя работа. В тази война е загинал и дядо ми. Започнал е от първия ден, а е загинал при Курск. Можел е в един момент да остане в тила - бил е инструктор по картечна стрелба, доколкото знам - но половината му семейство е било разпиляно из евакуации, а останалите са живели в окупация. След Курск немците сами и без бой са се омели от родния му град. Сълзите са изплакани, мъката е притъпена, а внуците на трите му деца днес са двуцифрен брой. Той е паднал в прашната опожарена степ, за да ги има след това тях, а и мен също.

А за паметниците, и друг път съм казвал, ако искат да ги събарят. Дядо ми си има най-добрия паметник, който може да получи един паднал за родината си войник: потомците, живи благодарение на неговата жертва.




 







Тагове:   вов,


Гласувай:
1



1. viktoriaesv - войната е вечна рана в душите и на руснаци,и на германци
21.06.2013 11:05
ей на ония.,дето все без войни си живеят ,им се ще да спекулират ту с едните,
ту с другите.Докато могат,и технически.
цитирай
2. antikom - С какво германо-руската война от 41/45 год.да е "отечествена" за българите?
24.11.2013 11:22
Може би за една част, които считат русия за своя родина - да, но останалите българи са си българи, а не друзья рублей, след обръщането им в долари.
цитирай
3. darktales - Пфу, сега го видях. Няма значение, ...
23.03.2014 00:37
Пфу, сега го видях. Няма значение, не се нуждая фашистки помияри да ми дават акъл.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: darktales
Категория: Политика
Прочетен: 537965
Постинги: 90
Коментари: 456
Гласове: 1406
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031