Ще използвам подло и коварно всеобщото отвращение от националния отбор по футбол, за да прокарам една своя теза.

   По-възрастните сигурно си спомнят една апокрифна касета, която се въртеше и презаписваше по време на соца, с пародия на коментар на мач между България и Англия: „Това е една наша загуба, която автоматично се превръща в наша победа...”

   Не ще и дума, че позорната загуба от страна като Сърбия не е като коя да е позорна загуба изобщо; това се дължи както на сложните и нееднозначни отношения, които винаги сме имали, така и на факта, че като съседи и братовчеди винаги сме поглеждали с едно око какво прави другият и сме се сравнявали с него. Казано накратко и честно, такъв разгром е едно своеобразно дъно на позора, нещо, което не би трябвало да се допуска, както и да го увъртаме.

   Хубавото на това събитие е, че най-после вече няма  и формално съмнение, че каквато ни е държавата, такъв ни е и футболът.Дори футболът сякаш е малко по-зле, както и би трябвало да бъде. И това е много хубаво. В началото на 90-те много хора се поддадоха на опасната заблуда, че кой знае защо трябва да имаме футбол едва ли не на световно ниво.От това геройско време ни останаха, освен всичко друго,и няколко грандомански стадиона насред очукани панелки и нарастваща мръсотия, напук на античния принцип, че спортът и хигиената са брат и сестра.Слава Богу, нещата малко по малко си застанаха по местата ( колкото и да са тези места непрестижни ), и дано това продължи по-дълго време. И в държавата, и във футбола конците все още се дърпат от знаковите за прехода фигури на забогатели престъпници и бивши апаратчици, но все пак в различно съотношение.Покрай нашия футбол поне няма чак такива главорези като в Сърбия. Няма и чак такива аномалии като губернатора на Чукотка, които да си купуват за развлечение клубове от английската Първа дивизия.Ако не друго, това поне говори, че нашите престъпници или апаратчици не са чак толкова могъщи или чак толкова изперкали. Все е нещо.

   Навремето дори и иначе умни хора приемаха без да му мислят много, че светът научил името на България  от Стоичков и компания. Пази Боже да беше така. Но в „Ла Скала” и „Щатсопера” знаеха за България доста преди това; те там по принцип доста неща знаят. Знаеха да речем и по международните състезания по математика и физика – като ти идват всяка година  от едно и също място и обират медалите, накрая все ще го научиш – само че тези шампиони предпочитаха и предпочитат да заселват тихо-кротко Силиконовата долина, вместо да останат в страната на силиконовите двухълмия и великите футболисти. Вярно,много хаменоси из цял свят наистина ще да са чули  името на България за пръв път през 1994. Това обаче само по себе си не върши работа на никого, нито на хаменосите, нито на България.

   Аз не мразя футбола, опазил ме Господ. Вярно, не съм и кой знае какъв почитател. Просто окаяна държава с голям футбол някак не върви. Поне в Европа не е така, с епизодичните малки изключения, които потвърждават правилото. Инак се създава впечатление, че общо взето едни и същи хора командорят както съдиите в тоги, така и тези по шорти, образно казано.

   Дай Боже да дойде време, когато всички деца ще могат да ходят на училище и във всяко училище ще има зали, басейни и игрища, фуболни и баскетболни отбори и т.н. Сега някой потенциален бъдещ Стоичков или Бербатов може да крета по седем километра за първия час някъде из Родопите или да зъзне в дрипи в някое ромско гето, а родителите му да не могат да му купят дори една истинска топка.

   Сигурно не всички помнят, но една от първите медийни акции на Бойко Борисов като главен секретар на МВР беше точно по повод безобразията по мачовете. Тогава той дори се заканваше да затваря стадиони. Де да може да изпадне в същото настроение като стане премиер, и да закрие националния отбор.Вероятно това ще му докара вътрешнопартийни неприятности с Маргарита Бербатова, но би могъл като компенсация да я уреди за главна сестра на Правителствена болница.

   Ама както вървят нещата, той я стане премиер, я не... Поне президентът можеше да се отблагодари по някакъв начин на сърбите за това освежаващо кръвопускане. Нека да си правят велик футбол, а ние да се захванем с по-належащите дела.Защо ли пък да не награди Цеца Величкович с орден „Стара планина”? То и следва някак логично след ордена за Батков ( който в случая се явява комай нещо като ревер на Чорни ).Я да не се стиска и да извади един ( орден, искам да кажа ) и за Цеца. Така де, стига се е закичвала с крадени колиета и пръстени от отрязани пръсти.