Защо миньорите не са „звездите“ на подземния свят? от Иво Инджев ⋅ декември 20, 2009 ⋅
Разбиването на престъпната група за отвличания не само не разби мита за връзката между тренираните мускули и бандитизма, но го укрепи. Всъщност показа отново, че тази връзка изобщо не е мит.
Касиерът на “наглите” , които не се спирали пред физически инквизиции с рязане на части от телата на жертвите, по прякор Хамстера, се оказва бивш фактор в каратето. Друг от заловените бил Гребеца. Трети е борец, четвърти пък културист и т.н. Ако се върнем във времето, ще видим, че зад екзотичните прякори много често, ако не и почти винаги, се крие нечия спортна кариера.
Чакайте- не беше ли спортът “ за един мирен свят”? Или това беше за мирния атом?
Както и да е. Няма да спорим кое беше по своя замисъл по-мирно- спортът или атомът. Но “немирниците” с натрупаните мускули явно съвсем не са просто и единствено биячи и рекетьори. В едно е права Татяна Дончева от БСП – че над тях има ниво, което остава в сянка и продължава да е недосегаемо. Това са така наречените бели якички, които всички подозираме като организатори на организираната престъпност, но така и не виждаме в арестите.
Публична тайна е, че причината за яркото присъствие на бивши спортисти в структурите на подземния свят не се дължи нито само на мускулите им, нито пък на драмата с намалялата подкрепа на държавата за спорта, т.е. в тяхната безработица. Ако беше така, защо сред бандитите да не изпъкнат бивши миньори – хора от подземния свят в буквалния смисъл, които са не по-малко яки и издръжливи, не по-леко блъснати от безработицата и от живота, отколкото спортистите. Или пък да вземем докерите – да не би да са слабаци? Познават и подводния свят, и лишенията на тежкия живот без доходи.
Истината за спортистите, с риск да засегна незаслужено отделни индивиди, е че техните претенции към живота бяха далеч, далеч по-големи, от онези на бачкаторите с яките тела. Държавата беше създала у спортистите усещането за елит и очакването да обикалят света, да славят отечеството, срещу което да се ползват с привилегиите на звезди и галеници на републиката. В буквалния смисъл на думата в тях се инвестираше на едро с рекламна цел. НРБ не можеше да се похвали със смайващи успехи в никоя област – нито в науката, нито в индустрията и селското стопанство. Тъкмо напротив, упадъкът с годините ставаше все по-явен. Но смайваше света с щангисти- визитната картичка на българския соцуспех.
Миналата седмица май закриха държавното спонсориране на щангите. Не злорадствам. Няма и защо. Но в този факт има някаква символика. Дали пък социологът Райчев няма да се сети да посочи кончината да държавното “щангиране” като символ за края на прехода?
Има и още нещо: някои от хората с достатъчно влияние и власт в зората на демокрацията успяха централизирано да се възползват от тестостерона на разочарованите и оказали се ненужни за рекламирането на колабиралия социализъм спортисти. Напазаруваха си на едро цели групи от тях, които прераснаха в т.н. групировки. Досущ като в Русия, където им казват “бригади”.
Кой ли ще да е бил в състояние да постигне това във времето, когато порциите се разпределяха в държавата от другарите, преобразуващи държавната собственост в…своя? И как така само в България се случи като в Русия ( такова чудо с масовото присъствие на спортисти в подземния свят не се появи нийде другаде)?
Така е, уникални сме. В никоя друга страна в ЕС, както в България, гражданите не посочват на първо място като най-симпатична държава Русия. А пък 60 на сто от руснаците в същото време казват в публикувано днес, 20 декември 2009 г., проучване на общественото мнение, че съжаляват за СССР. Ден по рано агенция Франс прес съобщи за друго проучване, според което 54 на сто от руснаците ценят високо “лидерските качества” на Сталин, а само 8 процента са на обратното мнение.
Изобщо, както казваше др. Станишев ( в парламентарен дебат за корупцията и престъпността), това си е “един ясен симбиоз”.
Ей такива работи най обичам да чета! Няма тън-мън, няма тинтири-минтири!
Едното води до другото, другото до третото и прас! накрая всичко ти се изяснява като фотошопнат пейзаж.
Е, или почти всичко.
Няма например ясен отговор на въпроса, който се явява и заглавие на статията.
Но за щастие аз знам отговора на този върпос и ще го споделя съвсем безкористно.
И тъй, защо упражняващите силови и биячески спортове се вляха масово в организираната престъпност още в началото на 1990-те, а миньорите - не?
Ами затова защото тези спортисти имаха тесни и особени отношения с ведомствата Народна милиция и Комитет за държавна сигурност, а миньорите като цяло нямаха подобни отношения. Едно време това го знаеха дори и децата. А днес дори и днешните деца знаят, че въпросните ведомства бяха двете добри и грижовни акушерки на българската организирана престъпност.
Аз не се съмнявам, че и г-н Инджев би могъл да отговори на този поставен от самия него въпрос, но вероятно като човек демократ и християнин го е гнус дори и да мисли за неща като Държавна сигурност.
Но като оставим настрани тази маловажна подробност, всичко друго е ясно като две и две.
Къде другаде имаше борчески, боксьорски и каратистки бригади?
В Русия.
Коя чужда държава ни е най-симпатична?
Русия.
Е к"во искаме ние? Къде дават така?
Защо поне не вземем пример от самия г-н Инджев?
Вероятно и на самия него Русия му е била донякъде симпатична навремето, тъй като е ходил да учи там, а това не ставаше по задължение или насила, а дори тъкмо напротив.
Но вече не му е симпатична. Вече не учи там.
Дал е своя принос за ограничаване на организираната престъпност, така да се каже.
Значи можело!
А ние как я мислим тая работа? Докога ще се ослушваме?
Каквито сме задръстени, дори не можем да оценим остроумието на една Татяна Дончева и невинния й евфемизъм за "белите якички".
Под които якички, поне в България, все още се крият "хладен ум и горещо сърце", както е казал незабравимият Феликс Едмундович.
"Чисти ръце" умишлено го пропускам. Всеки да си погледне неговите.
Да, не е. Това беше, дето се вика, ирония.
06.02.2010 09:08
А другите са горди!
Всеки може, стига да има интелект, да се промени,
но това не се разрешаваше от миалната на мозъци.
Виж сега, и двамата сме хванали достатъчно от съзнателната си възраст през соца. Нека да си говорим честно. Ти кога разбра, че оня строй е лъжлив, неморален и насилнически? Аз лично още от гимназията имах тежки съмнения, а в казармата вече нямах абсолютно никакви илюзии. Иво Инджев е по-умен от мен, значи трябва да го е разбрал поне по същото време. Това което е простимо за Бай Митко, не може ей така да се пренебрегне, когато става дума за толкова интелигентен и видял човек.
Родил съм се по време на соца и мислех, че ще си отида преди Тодор Живков да си иде от този свят, та да не говорим за строя.
Но все пак - човек се променя.
Нямам предвид Инджев, например Лилов и сие легнаха си комунисти и се събудиха социалисти - демократични, при това, не кви да е.
Те се промениха, а всички, които ги зарязаха и почнаха да мислят различно са предатели - естествено.
Те нямат право да се променят - те могат само да се хвърлят под влака в името на кумънизъма и да умират с името на Партията в устата.
Всеки има право на развитие и никой не може да го съди за убежденията му, а за делата.
Да ги съдим по делата, другото е от лукавого!
"Покаянието" на Инджев се състоеше в това да обясни, че е правил всичко онова, което правеше преди 1989 не защото е бил убеден маркс-ленинец, а защото така му е изнасяло. Какви са били убежденията му, мен лично не ме интересува и в случая няма значение. А делата му бяха - активно сътрудничество на тоталитарния режим.
Не ме интерисува, но можеш ли да приемеш, че си работил в услуга на режима.
Работата на всички от онова време си беше в услуга и полза на чл.1 от Конституцията. Или не си участвувал в социалистическото съревнование по случай ХII Конгрес на БКП?
По време на дванайстия конгрес бях ученик в гимназията. И при нас имаше някакви съревнования и вече не помня какви глупости. Двама от съучениците ми по-горния випуск, и двамата видни комсомолци с яркочервена партийна кръв, непрекъснато бълваха реферати по научен комунизъм и писания против идеологическата диверсия на Запада. Вечер слушаха същата музика като всички останали и като всички останали гледаха да се уредят с 22$ за дънки от Кореком. Вярваха ли на това, което плещеха? Не. Обаче не спираха. Единият го мярнах и по едно време в казармата - пак беше някаква комсомолска клечка. Той кандидатства "право", но балът му стигна само за "социология". Невърмайнд, на втори курс успя да се прехвърли - което не на всеки биха разрешили - и сега е един от най-видните адвокати в града, ако не и най-видния. Другият кандидатства "медицина", но балът му стигна само за "фармация". Той не успя да се прехвърли - там беше по-трудно - и след това дълги години завеждаше "Аптечно", докато наскоро не се издъни сам. Аз - и още един куп хора като мен - си завършихме с отличие, влязохме от раз в институт, не се бутахме в Комсомол и Партия, не се женехме за грозни комсомолски и партийни секретарки - и съответно дишахме прахта на такива като тях. Не им завиждам, не се чувствам пренебрегнат, не бих си сменил съдбата с тяхната - просто сравнявам.