Постинг
21.06.2013 10:47 -
Великата Отечествена
Автор: darktales
Категория: Политика
Прочетен: 2623 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2014 17:19
Прочетен: 2623 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 22.11.2014 17:19
Великата Отечествена война, както е известно, е започната от Адолф Хитлер на 22 юни 1941.
Но всъщност той не е възнамерявал да започва велика, още по-малко пък отечествена война. Било му е известно (той обичал да чете история), че подобно начинание започва с грандиозни планове, а завършва с изяждане поголовието на кавалерията. Вярно, едно време татарите успели да се задържат, но, първо, тогава още нямало отечествени войни, а второ - татарите поначало ядяли коне и ги развъждали извънредно много. Впрочем, Хитлер бездруго не би взел терк от тях, тъй като ги смятал за патентовани унтерменши.
Бърза победоносна войнаtm - това е искал той, главно за да докаже нагледно на Великобритания и Чърчил, че животът е по-гаден, отколкото изглежда. Е, после е щял да използва завоюваното, да изтреби унтерменшите и да направи от Урал нещо като Стената в "Игра на престоли".
Трябва да се каже, че изходните условия били добри. На континента останали само победени, съюзници, трофеи и добре настроени неутрали. Англия се била насвила отвъд Канала, а САЩ като че имали намерение да се запасят с пуканки и кока-кола и да гледат какво ще стане. Или поне тъй изглеждало.
Освен това, в последните години преди войната Сталин улеснил задачата на Хитлер, избивайки към 200 млн. съветски офицери, генерали и маршали, половината от тях лично.
И тъй, армиите на Хитлер се хвърлили в бой, сигурни в бързата си победа. Те имали свръхумения, вундервафи и висок боен дух.
Логично, още първият ден започнал за тях с победи. Победите следвали, следвали и следвали една след друга, паднали повече от 9000 сталинови армии, а победите не спирали и железните кръстове валели като metal rain.
Към средата на лятото някои генерали започнали да се замислят, че всъщност не им трябват чак толкова много победи, а само един Epic Win.
Пак от това време датира едно явление, описвано от немските мемоаристи, най-напред от Халдер и фон Типелскирх. Става дума за т.н. "промъкване" на съветските части - едно без съмнение хаотично, но затова пък непредвидимо явление. Промъквали се отделни бойци и цели армии, и то в най-неочаквани посоки. Това внасяло един досаден елемент на неопределеност, така мразен от всички военни.
Тази неопределеност намираме и в спомените на Гудериан, и то по въпроса, в който той заслужено се смятал за експерт - танковете. В частност, за една и съща марка съветски танкове Гудериан един път говори като за унтервафе, а друг път като за ахтунг-танкове.
Неопределеностите накрая омръзнали и на Хитлер, и в един момент той прегрупирал армиите и ги хвърлил в решителен щурм срещу Москва.
Победите отново следвали една след друга, когато ВНЕЗАПНО в Русия започнала есента, а след нея, ясно, и зимата.
Генерал Мароз показал ясна и определена пристрастност и всячески пречел на немските войски, без да препятства по никой начин промъкването на съветските, и в резултат походът към Москва завършил с изравняване на фронта и конска кулинария.
Разбира се, не всичко било загубено и още на следващото лято Хитлер хвърлил армиите към окончателната победа, само сменяйки леко направлението, за да не разваля хубавата равна фронтова линия пред Москва.
Всичко се повторило по същия начин - армиите напредвали, жънейки победа след победа, унищожавайки 90000+90000 армии на противника, когато ВНЕЗАПНО...
Този път промъкването на съветските части, подпомагано от Генерал Мароз, завършило с обкръжаването на повече от 9000 немски и съюзнически войници.
Въпреки тая непрежалима загуба, Хитлер продължил войната успешно, изкусно изравнявайки фронтовата линия. Но за негов лош късмет, промъкването на съветски части не престанало, докато един ден 9 хил. или повече съветски армии се промъкнали чак в територията на самата Германия.
Немският колега на Генарал Мароз, Generaloberst Frost, не помогнал с нищо на своите и дори бил уличаван във friendly fire. Хитлер се затворил в Берлин и се заканил, че ще подложи цялата руска армия на екстерминатус с вундервафи и опълчение.
Но по това време развръзката вече била предвидима. Epic fail.
--------------
Може и да се шегувам, но то си е моя работа. В тази война е загинал и дядо ми. Започнал е от първия ден, а е загинал при Курск. Можел е в един момент да остане в тила - бил е инструктор по картечна стрелба, доколкото знам - но половината му семейство е било разпиляно из евакуации, а останалите са живели в окупация. След Курск немците сами и без бой са се омели от родния му град. Сълзите са изплакани, мъката е притъпена, а внуците на трите му деца днес са двуцифрен брой. Той е паднал в прашната опожарена степ, за да ги има след това тях, а и мен също.
А за паметниците, и друг път съм казвал, ако искат да ги събарят. Дядо ми си има най-добрия паметник, който може да получи един паднал за родината си войник: потомците, живи благодарение на неговата жертва.
Бърза победоносна войнаtm - това е искал той, главно за да докаже нагледно на Великобритания и Чърчил, че животът е по-гаден, отколкото изглежда. Е, после е щял да използва завоюваното, да изтреби унтерменшите и да направи от Урал нещо като Стената в "Игра на престоли".
Трябва да се каже, че изходните условия били добри. На континента останали само победени, съюзници, трофеи и добре настроени неутрали. Англия се била насвила отвъд Канала, а САЩ като че имали намерение да се запасят с пуканки и кока-кола и да гледат какво ще стане. Или поне тъй изглеждало.
Освен това, в последните години преди войната Сталин улеснил задачата на Хитлер, избивайки към 200 млн. съветски офицери, генерали и маршали, половината от тях лично.
И тъй, армиите на Хитлер се хвърлили в бой, сигурни в бързата си победа. Те имали свръхумения, вундервафи и висок боен дух.
Логично, още първият ден започнал за тях с победи. Победите следвали, следвали и следвали една след друга, паднали повече от 9000 сталинови армии, а победите не спирали и железните кръстове валели като metal rain.
Към средата на лятото някои генерали започнали да се замислят, че всъщност не им трябват чак толкова много победи, а само един Epic Win.
Пак от това време датира едно явление, описвано от немските мемоаристи, най-напред от Халдер и фон Типелскирх. Става дума за т.н. "промъкване" на съветските части - едно без съмнение хаотично, но затова пък непредвидимо явление. Промъквали се отделни бойци и цели армии, и то в най-неочаквани посоки. Това внасяло един досаден елемент на неопределеност, така мразен от всички военни.
Тази неопределеност намираме и в спомените на Гудериан, и то по въпроса, в който той заслужено се смятал за експерт - танковете. В частност, за една и съща марка съветски танкове Гудериан един път говори като за унтервафе, а друг път като за ахтунг-танкове.
Неопределеностите накрая омръзнали и на Хитлер, и в един момент той прегрупирал армиите и ги хвърлил в решителен щурм срещу Москва.
Победите отново следвали една след друга, когато ВНЕЗАПНО в Русия започнала есента, а след нея, ясно, и зимата.
Генерал Мароз показал ясна и определена пристрастност и всячески пречел на немските войски, без да препятства по никой начин промъкването на съветските, и в резултат походът към Москва завършил с изравняване на фронта и конска кулинария.
Разбира се, не всичко било загубено и още на следващото лято Хитлер хвърлил армиите към окончателната победа, само сменяйки леко направлението, за да не разваля хубавата равна фронтова линия пред Москва.
Всичко се повторило по същия начин - армиите напредвали, жънейки победа след победа, унищожавайки 90000+90000 армии на противника, когато ВНЕЗАПНО...
Този път промъкването на съветските части, подпомагано от Генерал Мароз, завършило с обкръжаването на повече от 9000 немски и съюзнически войници.
Въпреки тая непрежалима загуба, Хитлер продължил войната успешно, изкусно изравнявайки фронтовата линия. Но за негов лош късмет, промъкването на съветски части не престанало, докато един ден 9 хил. или повече съветски армии се промъкнали чак в територията на самата Германия.
Немският колега на Генарал Мароз, Generaloberst Frost, не помогнал с нищо на своите и дори бил уличаван във friendly fire. Хитлер се затворил в Берлин и се заканил, че ще подложи цялата руска армия на екстерминатус с вундервафи и опълчение.
Но по това време развръзката вече била предвидима. Epic fail.
--------------
Може и да се шегувам, но то си е моя работа. В тази война е загинал и дядо ми. Започнал е от първия ден, а е загинал при Курск. Можел е в един момент да остане в тила - бил е инструктор по картечна стрелба, доколкото знам - но половината му семейство е било разпиляно из евакуации, а останалите са живели в окупация. След Курск немците сами и без бой са се омели от родния му град. Сълзите са изплакани, мъката е притъпена, а внуците на трите му деца днес са двуцифрен брой. Той е паднал в прашната опожарена степ, за да ги има след това тях, а и мен също.
А за паметниците, и друг път съм казвал, ако искат да ги събарят. Дядо ми си има най-добрия паметник, който може да получи един паднал за родината си войник: потомците, живи благодарение на неговата жертва.
Археологическите открития установяват, ч...
Другари ТРОЛЯЦИ мои ...
СКАНДАЛЕН ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОКУПАЦИЯ НА БЪ...
Другари ТРОЛЯЦИ мои ...
СКАНДАЛЕН ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОКУПАЦИЯ НА БЪ...
Следващ постинг
Предишен постинг
ей на ония.,дето все без войни си живеят ,им се ще да спекулират ту с едните,
ту с другите.Докато могат,и технически.
цитирайту с другите.Докато могат,и технически.
2.
antikom -
С какво германо-руската война от 41/45 год.да е "отечествена" за българите?
24.11.2013 11:22
24.11.2013 11:22
Може би за една част, които считат русия за своя родина - да, но останалите българи са си българи, а не друзья рублей, след обръщането им в долари.
цитирайПфу, сега го видях. Няма значение, не се нуждая фашистки помияри да ми дават акъл.
цитирайТърсене
Блогрол