"Газ до ламарината,помисли той и пак го обзе дивото желание да се разкиска.
бил! бил,чуваш ли ме?
няма го вече,той е в мъртвешките светлини,пусни ме! ПУСНИ МЕ!
( ричи?)
Невероятно тихо; невероятно далече сред чернотата.
бил! бил! ето ме! дръж се! дръж се за Бога
Той е мъртъв, всички сте мъртви,вече сте прекалено стари, не разбираш ли? а сега ме ПУСНИ!
хей,кучко,за рокендрола няма стари,няма млади"
                                                 Стивън Кинг,"То"




     За хората от моето и съседните поколения,имам предвид родените примерно между 1960-70 гг.,жалоните за един определен тунел на житейския сценарий не бяха особено много. Няколко филма,като "Коса","Забриски пойнт","Плешивото куче",още толкова книги,ще спомена само "По пътя" и вярвам никой няма да възрази - тя дойде малко към края,през "83, когато вече бяхме попрочели по нещо от Гинзбърг,Фърлингети и текстовете на Джим Морисън и Роджър Уотърс - но пък направи много.Някъде заедно с филмите,книгите и слушането на музика по наши и вражески радиостанции идваше и Групата.
        В онези далечни, и все още недостатъчно изучени от историята времена впечатването на Група най-често съвпадаше по време със започването на средното училище - закъсняването или подраняването му обикновено значеше,че е станало до голяма степен под чуждо влияние,а това нарушаваше качеството му на личен акт.Ако приемем,че изобщо са възможни случайни неща,то бихме могли да смятаме,че и импринтингът на една,а не на друга Група идва след поредица от случайни събития.Аз обаче отдавна съм на съвсем друго мнение.
                  Когато хванах в ръце своя първи винил на KISS - беше ALIVEІІ,всъщност два винила с незабравимото лого на Casablanca Records в средата (че бива ли най-великата Група поне косвено да няма нещо общо с най-великия филм?) - вече се бях разминал с възможността за впечатване на няколко групи,които и до днес много обичам. Те бяха (и си остават)много,много добри,но не бяха достатъчно истински в моя личен тунел на реалността.
                  В онези древни времена,първият въпрос,който си задаваха един на друг новозапозналите се фенове на Групата,беше:"а имаш ли "Dressed to kill"?" - не знам защо,третият албум на Групата беше голяма рядкост;знаехме как изглежда,знаехме кои са песните,но никой не беше го чувал целия.Или всъщност почти никой.Защото бургаските енории на Групата си имаха своя епископ.Както често се случва и при други религии,той обитаваше не светския административен център,а едно градче не много близо и не много далеч от него,на около 20 км в северна посока.
                   Нямаше вярващ,който поне да не е чувал името му,а тези,които го познаваха лично,с право споделяха по нещо от славата му.Без да съм го виждал,този Жоро бе станал за мен такъв авторитет,че така и не се почувствах готов да отида на поклонение при него чак докато влязох в казармата (да си призная,имах сериозни опасения,че може да изкара някоя снимка на Групата и да ме пита: я кажи сега от коя година са тия костюми,че да видим дали заслужаваш да се наричаш KISSфен.Които опасения,разбира се,се оказаха пълна глупост,тъй като той,като всички напреднали посветени,е възможно най-непредубеденият човек,когото бихте срещнали).Тъй или иначе, с него се видях за пръв път съвсем случ...какво щях да кажа.Разбира се,че не беше случайно,просто на пръв поглед приличаше на среща,от която няма как да последва нещо важно.Беше през някаква кратка отпуска в началото на "85,последната ми година в казармата,и ни запозна един от викариите на Вярата,който,след като извърши това,престана да заема някакво по-осезателно място в моя тунел на реалността,стана по-малко истински - ролята му в моя личен житейски сценарий бе изпълнена.
      Когато през есента отидох да уча във Варна,съдбата бе тъй добра да ми даде около месец - в който да успея да възстановя малко позабравените навици за умствена работа,да си намеря по-подходяща квартира и да се запозная с момиче - преди да ме сблъска на улицата с Жоро.Както и двамата усетихме след първите 20-тина минути разговор,онази първа среща е била не за друго,а за да се разпознаем,когато се срещнем във Варна (съдбата обича да пести енергия);когато се видяхме за пръв път,аз изобщо нямах представа,че и той ще учи там - и не би могло,тъй като и той самият още не знаеше.
     Както би се изразил - не много изискано,но справедливо - Чарлс Буковски,мухата срещна конския задник.Ако на картата се свържеха с линии точките,в които се намираха институтите и квартирите ни,се получаваше идеалното очертание на нож от гилотина,и той час по-скоро трябваше да се стовари някъде - пък дори евентуално и върху нашите глави.Тези линии всъщност не ограждаха голямо пространство от триизмерния свят,тъй като съдбата се беше погрижила,несъмнено заради моята склонност към мързел,да живеем на 5 минути спокоен ход един от друг.
    Проблемът беше не толкова какво да правим заедно,а по-скоро как да успеем да свършим всичко,или поне най-важното...но тук ще разкажа само това,което има връзка конкретно с Групата.
    Тогава,през есента на 1985,откъм СССР вече бяха започнали да духат едни такива ветрове,които силно объркваха чувството за ориентация на иначе отлично приспособими хора.Тоталитарната машина за промиване на мозъци,която дотгава гледаше на т.н. младежи като на хора,които се различават от останалите членове на обществото предимно по това,че все още не са им окапали косите и зъбите,малко по малко започна да развива някакво по-различно отношение към тях.Заговори се за "неформални групи" - на тогавашния идеологически жаргон да си "неформален" можеше да означава примерно,че обичаш да слушаш хардрок и хевиметъл и си склонен да общуваш с хора,които имат същите предпочитания - заговори се как,видите ли, с младежта трябва да се говори приятелски и "разчупено" и да се търсят "по-нестандартни решения" на "поставяните конкретни задачи"(така се водеше поначало,че задачите винаги трябва да са конкретни).Даде се място за изява на хора,които да умеят да общуват по-демократично с младите,т.е. не само да им казват,че дадено нещо е неподходящо за тях ( в превод на човешки език - забранено или липсващо),ами и да могат да обяснят защо.
      Понеже и двамата с Жоро,като фенове  на Групата,вече от доста години се бяхме наслушали на какви ли не простотии,отначало дори ни беше забавно.Тогава във Варна излизаше един седмичен вестник "Полет",нещо като местен официоз на ДКМС*,и изведнаж във всеки негов брой започнаха да пишат за хеви метъл,всъщност пишеше основно един и същ човек.Но пишеше така,че...Ако беше само тотално отричане,горе-долу нямаше да му обърнем внимание.Ако пък беше тотално отричане,аргументирано както трябва - честна дума,дори бихме го уважавали като достоен противник.Ако от написаното си личеше,че човекът е ограничен и глупав,и просто си вади хляба,нямаше да му търсим карез.Но случаят просто не беше такъв.Имахме си работа с възможно най-опасния човешки тип,способен да пръска предварително забърканата отрова на лъжата - умен,интелигентен,способен да имитира ерудиция от какъвто е нужно вид,и в същото време абсолютно лишен от принципи.Всеки,който не е вътре в нещата - а тези писания бяха прицелени тъкмо в незнаещите и колебаещите се,истински адепти на която и да е Вяра не биха могли да се повлияят от тях - оставаше с впечатлението,че ето на,тук се говори свободно за хеви метъл,и става от ясно по-ясно,дори и без да си го чул както трябва,че хеви метълът не си заслужава.Това беше някаква все още нова,непозната ни форма на лицемерие - много време щеше да мине,докато индивидуалистът с комунизирано съзнание,когото днес срещаме на всяка крачка,се превърне в масов тип - и това лицемерие си заслужаваше да бъде наказано.
       Разбира се,лесно е да се каже.Впрочем имахме и някои твърде брутални варианти,които обсъждахме не съвсем несериозно.Отговорът изплува през една Едгарова нощ заедно с първата декемврийска мъгла:"Ah,distinctly I remember it was in the bleak December...".
        Варна е град не без традиции в литературните и публицистични мистификации,макар тогава да си нямах представа за това, и може би паметта за тях,полепнала по влажните стари камъни,можеше да се възприеме чрез някакъв вид осмоза в определни мистични часове.
        Накратко,ето какво направихме.
       Взехме възможно най-невинния албум на KISS,"The Elder",на корицата на който липсват дори снимките им,и който е,както се казваше едно време,концептуален и почти симфоничен,а текстовете са в стил възможно най-човеколюбиво фентъзи,и направихме от него едно несъществуващо чудовище.Измислихме писмо от името на "група възмутени ученици" в също тъй измислено училище,цитирахме названието на албума,годината на издаване и т.н.,а оттам нататък съчинихме едни толкова страшни страхотии за това какво има на обложката: та знамена със свастика,та цитати на Ницше,Хитлер и Гьобелс,та вдигнати за нацистки поздрав ръце...,че карикатурите на пияните от кока-кола американски войници са били дружески шарж в сравнение с това.С една дума,получи се нещо,което просто не би могло да съществува.Та дори и в Третия Райх.Една колежка от моя курс,която сега е виден психиатър и копродуцент на двете ми най-хубави произведения,преписа всичко това с все още ученическия си почерк и...го изпратихме в редакцията.И дори тогава една част от нас някак не очакваше ония да се хванат толкова евтино.Уви.
        Писмото се мъдреше,цялото,още в по-следващия брой.Под него бе изписана огромна статия,даваща пространен отговор на това защо една американска рок-група се нуждае от маската на нацизма.Статията започваше с думите "Верни очи имате,приятели"( и още си започва така,не сме я изгубили,не).Най-отдолу стоеше името на нашия приятел.Берлинската стена щеше да падне след по-малко от четири години.
         Вестникът струваше жълти стотинки ( и в прекия смисъл), и ние закупихме доста броеве.Носихме и пращахме навсякъде.Само Марио-Мамута,който тогава беше войник в Пловдив,изпрати поне 14 различни писма персонално до този журналист.С Жоро направихме един куп колажи,които лепяхме по вратата на редакцията нощем - това беше нашият пени-пайпър :"Полет над кукувиче гнездо",каламбурът цопна от само себе си; призовавахме ги да ни кажат кои са останалите евреи-фашисти освен KISS,та да ги знаем ( нищо не ни отговориха,очевидно не бяха се сетили за Езра Паунд).И т.н.,и т.п.Дори и това не беше най-важното.Най-важното беше,че вече твърдо знаехме за себе си,а се постарахме и те да узнаят,че ние знаем: те не заслужаваха никакво доверие,независимо как ще лавират и занапред.Винаги щяха да лъжат.
         И нещо друго,което също отдавна бяхме разбрали,но оттогава никога не сме го подлагали дори и на теоретично съмнение: логото на Групата,независимо дали свършва с мълнии,или с руните "зигл",или с руните "сол",си е лого на Групата,нито по-вече,нито по-малко.Ако някой иска да го свързва с историческите си комплекси,или пък не може да го възприеме иначе освен като символ-на-нещо-си,това си е негов проблем.Нито руните,нито мълниите са монопол на когото и да било.
         След някоя и друга година Жоро си тръгна от Варна,а аз останах за доста по-дълго.Понякога пак безчинствах - през есента на 1989,когато мъглите почнаха още от септември,минах,както стотици пъти до тогава,край хотел "Орбита",и видях,както и стотици пъти преди това,плочата на завета към поколенията,вграден в стената му...По-възрастните ще се сетят за тия "завети",имаше ги по 3-4 из всеки по-голям град - слагаха ги обикновено в деня на някой тоталитарен юбилей (без да казват на масите какво всъщност представляват),и замисълът беше на някой следващ юбилей,много години по-късно,тогавашните комсомолци да прочетат какво са им завещали някогашните.Този "завет" специално,в стената на "Орбита",беше положен на 09.09.1969,за 25-тата годишнина на въпросната дата,а трябваше да се отвори на 09.09.1994,за 50-тата годишнина.По това време из главата ми се въртеше идея за разказ,чието действие да се развива през лятото и есента на 1969,и бях започнал да събирам елементите на историческия му декор,предимно чрез интервюиране на очевидци,които тогава са били в съзнателна възраст - така че датата от плочата изведнаж ми "проговори";видях я не сама по себе си,а наред с другите събития от онова лято: 20 дни след Уудсток,по-малко от два месеца след като всички телевизии по света са предавали първите крачки на човек по Луната,а нашата - първата серия от "На всеки km".Затова и през 1994 заветът вече отдавна липсваше...
        ...През зимата на 1994 обаче ние с Жоро почти напълнихме концертната зала на "Орбита" заради друг юбилей,отпразнувахме 20-годишнината от първия албум на Групата;той доведе Янчо Бръснаря,който пък си донесе китарата и изпя онова "...как ли да намеря в лабиринта от слова/вярната посока към скритите неща...",но тогава варненската публика някак не можеше да го възприеме,и с "Артерия",и сам,та,доколкото си спомням,един шкаф в гримьорната малко пострада...Жоро пък от преизобилие на чувства така ми влезе върху баса,че входът на жака се прецака и аз доизкарах концерта като хедбенгър...
         Годините си минаваха,къде по-добре,къде по-зле,а през "98 мъртвешките светлини  започнаха да се приближават все по-вече към мен,и тогава - баам! - дойде оня "Psycho circus" с първия състав,със стария грим и с клоуна Пениуайз на корицата.Интересното е,че тогава аз вече бях чел "То"...но Групата искаше да ми каже,че идва времето,когато ще трябва и да го ПРОЧЕТА...че мъртвешките светлини скоро ще дойдат много,много близо.
         Видях ги, и някак успях да се върна от там...вече знаех,че има неща,за които няма как да си напълно готов,и има път,за който не можеш да вземеш друг багаж,освен това,което винаги е с теб.
         Имаше и загуби,разбира се.
         Марио,който някога пръв ми записа Всичко На KISS върху жълти касети BASF,остана при своите си мъртвешки светлини и вече е видял какво има отвъд тях - Мара,мислех си и за теб на 16-ти,приятелю...няма да забравя как плака със сълзи,когато гледа за пръв път оня концерт в Рио...
         С Жоро се виждаме не особено често,макар вече да живеем по-наблизо един до друг.Може би съдбата е свършила,каквото е имала да върши с нас,без да разберем какво е то.Може би вече,събрани заедно, и двамата не сме толкова истински както преди. Няма как да знаем,можем само да чакаме да стане,каквото има да става.
         Все пак,винаги ще има време да й кажем:
         хей,кучко,за рокендрола няма млади,няма стари





  
Зловещият фашистки "The Elder"




         
     
"Psycho Circus" с клоуна Пениуайз



____________________________________
*ДКМС - Димитровски комунистически младежки съюз,официалното име на комсомолската организация преди 1989 г.