Прочетен: 2345 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2008 21:34
Нямам намерение да споделям някакво възмущение конкретно от Георги Данаилов и Вера Мутафчиева.Нито пък да аплодирам факта, че някой избърза да напише с червени букви в страниците им от Wikipedia, че "комисията за разкриване на документите..." и т.н.Няма да искам книгите им занапред да се продават с печат "бивш агент на ДС" върху корицата.Причината за това е,че просто не давам и пет пари за литературното наследство на който и да е от двамата.Сред личните ми морални и литературни авторитети почти не присъства български писател,работил и издаван между 1944-1989 гг.( но пък има много поети).Може би - сигурно - не съм прав, но това си е мой избор и съм готов да му нося последствията.Впрочем желая им щастие и творческо дълголетие, както и много читатели.
Фактът, че избягвам да чета писателите на родната си страна, не ме прави особено щастлив,разбира се.Но подобни събития само затвърждават мнението ми,че съм прав според собствените си мерки.Тъй като няма надежда това да е последното събитие от този род,засега ще остана на тези си позиции,колкото и това да не ми доставя удоволствие.
"Историята не е дело на духове",казва един велик поляк,Збигнев Херберт.
Лошото не е единствено там,че на 11.11.89 България осъмна с огромно спрямо размерите на страната поголовие от членове на тоталитарната партия.По-лошото е, че така наречената така наречена интелигенция се редеше на опашка,за да попадне вътре.Историята не е дело на духове.Не е все едно какви са били тези,които,владеейки словото,са имали призванието да се борят за умовете.
Мое мнение,разбира се,но мисля,че опортюнизмът на българската интелигенция е една от основните причини недалечното ни минало и настоящето ни да се случат тъкмо така,а не иначе. И не ни е виновен само Сталин,Вълко Червенков,Тодор Живков и техният кордебалет.Чехия,Полша и Унгария също си имаха техните си Вълковци и Живковци,само че хората,призвани да бъдат съвест на нацията,като цяло бяха по-резистентни.Преди година общувах за известно време,на територията на моята си професия, с един възрастен унгарец,дошъл на почивка у нас,и един ден той ми разказа следната потресаваща поне за мен история.В средата на 70-те той и още няколко млади аспиранти завършили някаква разработка по технология на виното, и когато дошло време да й се даде път,балетмайсторът на техния институт ги събрал и им казал съвсем приятелски,че никак не върви поне един от тях да не участва в кордебалета.Аспирантите,общо шест човека, поискали един ден за размисъл и се оттеглили на съвещание,за да решат кому да се падне съмнителната чест.Сред тях имало две жени,които останалите джентълменски изключили от селекцията.Друг един,макар и млад,бил семеен,затова и той отпаднал.Останалите трима - какво мислите? - теглили жребий,защото никой не щял да иде доброволно в комунистическата партия.Imagine...
Но какво чудно всъщност.Когато Будапеща е въставала,у нас тъкмо се е четяло "преработеното" издание на "Тютюн".Когато Прага е лекувала раните от прекършената си пролет,тук са се захласвали по тъпотиите на Митко Бомбата.Когато през 80-те поляците се разбунтуваха срещу тиранията и логично животът им стана по-труден,тук се съчиняваха такива сияйни остроумия като: "как можеш да хванеш полската телевизия? - "като си окачиш щафета салам на антената",ха-ха,много смешно ( веднаж от дума на дума стигнах до бой с един такъв,вероятно се беше обадил гласът на 1/4 полската ми кръв - всички шансове бяха на негова страна,но поради някакъв внезапен изблик на чувство за историческа справедливост от страна на съдбата той взе,че си счупи пръста в челото ми ).Когато се изнасяха турците,моите колеги,представители на българската академична младеж,им дюдюкаха и споделяха един другиму възторга си от "бай Тошо" - де да са знаели,че след някой и друг месец ще трябва да стават фенове на СДС.И,разбира се,видният интелектуалец Ив.Гарелов беше на бойния си пост на границата,за да ги пита строго ( не студентите,а турците )как точно ги били "обиждали" оттатък...
Логично,11.11.89 завари българските хора на словото с празни чекмеджета. И то след като имаха достатъчно време за саунд-чек през трите години на перестройката.Тук-там по някое петстишие с дата отдолу 197и-еди-коя-си не е достатъчно алиби.Нашият Солженицин не се появи,когато му беше времето.
На 25 август 1968,към обяд, в Москва са излезли насред Червения площад 8 (осем) човека,за да протестират срещу инвазията в Чехословакия.Наталия Горбаневска е успяла дори за малко да развее един дотогава скрит плакат,изваждайки го по-бързо,отколкото Шарлот Корде кинжала си ( но пък Шарлот е живяла по време,когато възмездието над тираните се е вършело по-лесно), преди да я сграбчат опричниците.Приблизително по същото време най-известният по света български дисидент комай е обмислял приключенията на капитан Бомбов.
Аркадий Белинков,руски писател-дисидент,който си е заработил смъртната присъда единствено с това,което е написал,разделя представителите на несвързаната пряко с балетмайсторите интелигенция в СССР на три типа: попътчици,предали се и съпротивленци.Попътчици,термин от сталиновата пропаганда ,са били тези,които с оглед на произхода и идеите си не биха могли да бъдат верни слуги на режима,но пък и не са могли да бъдат уличени в пряко вредителство.За да съществува като творчество в тоталитарната действителност,попътчикът няма друг избор,освен да генерира и да гарантира застоя.
"Ако един творец не е в конфликт със заобикалящата го действителност,значи е нищожен творец,защото или не вижда пороците на тази действителност,или ги премълчава.И това означава, че е сляп и измамник",казва Белинков.Това на пръв поглед може би звучи малко крайно.Но пък донякъде обяснява защо нашите попътчици се оказват и доносници.И защо нямаме Солженицин.И Кундера.И Хавел.И Михник.И някой,който като Юз Алешковски да каже,че "по-важно е писателят да бъде свободен,отколкото издаван".
Който иска,да гадае кои ще са следващите Атанас и Андрей.Аз за всеки случай ще избягвам да се зачитам по евентуалните кандидатури.Рано е.
Колко време може да живее един народ без интелигенция?
Мога да се подпиша под всяка дума от текста.
Много хубаво пишеш.
На мен ми се струва обаче, че творческият конформизъм и сервилност в Русия носят драматичен оттенък, а в България - провинциално водевилен :)
Поздрави