Нада:
ти ме смазваше със своето тяло
докато двама от твоите
се забавляваха държейки
краката ми широко отворени
и всеки път когато тласкаше
ти го правеше с гняв
докато аз отвътре
умирах от болка
с парцал в устата
за да не мога да крещя
и когато свърши
с мен ти се махна
беше ред на твоите приятели
да започнат същото отново
ти се смееше докато аз кървях

твоята злина
ще умре в моята утроба
но утробата ми е мястото от което ти пак ще се родиш
и докато в моето сърце
ти ще си умрял завинаги
от утробата ми като цвете ще се родиш отново






Български фолклорен мотив:
брала мома ружа цвете
както брала тъй заспала
 (2)







Адриано:
ти искаш да родиш някого
който ще осъди
човека насилил майка му
в деня когато тя го е заченала
аз няма да мога да го погледна
ако той ме повика
и ми каже че е мой син
той ще ме презре и аз ще прокълна
деня в който майка ми ме е родила
той ще се отрече от мен и няма да се смили
над сълзите които ще пролея

Нада:

ще кажеш че това не си бил ти
а само проява на омразата
на някого който не знае как да обича
ще кажеш "сине
моята омраза
умря в деня в който ти се роди"
и ще кажеш че ще платиш за престъпленията си
пред хората и пред Бога

така той ще разбере
че неговият живот
е семето на любовта което ще покълне

омразата може да спре само ако хората се научат
да възкръсват вътре в самата нея
(2)
Хор:
омразата може да спре само ако хората се научат
да възкръсват вътре в самата нея
..."брала мома ружа цвете"...